Все повече българи правят избора си на риба с мисъл за опазването на запасите в моретата и океаните. Това показват данните на представително социологическо проучване, извършено от австрийската агенция YouGov по поръчка на WWF. Празникът Никулден (6 декември) традиционно е свързван с рибата и морската храна и много българи се отправят на пазар с цел да подготвят празничната трапеза. Вместо с риба от моретата българите предпочитат тази от развъдниците, защото така не ощетяват природата, а в същото време подкрепят родния бизнес.
Еколози припомнят негативните резултати за природата, получени от потреблението на риба в световен мащаб. Ресурсите от дивата природа намаляват с бързи темпове и това се отразява както на околната среда, така и на хората, чиято прехрана зависи от рибарството.
Европейският съюз е най-големият вносител на риба в света и по тази причина WWF работи в редица европейски държави, включително и в България, за да насърчи отговорния избор на морска храна.
Резултатите от цитираното социологическо проучване показват, че спрямо 2015 г. нараства делът на хората, които са запознати с термина „устойчива морска храна“.
38% от запитаните през юни 2017 г. смятат, че устойчивата морска храна има сигурен и проследяем източник, което е нарастване с 6% спрямо същия период преди две години. Отново с шест на сто повече спрямо 2015 г. са онези, които са убедени, че устойчивата морска храна се бори срещу свръхулова и опазва застрашени видове. В същото време, хората, които твърдят, че никога не са чували за устойчива морска храна намаляват с над 7% до едва 26% от запитаните.
Според същото проучване, най-важно за българите, когато купуват риба, е тя да бъде прясна (70%), на следващо място е цената – 51% (възможен е повече от един отговор). Тези две стойности остават почти без промяна спрямо преди две години. Не така стоят нещата по отношение на произхода – 41% от запитаните през 2017 г. спрямо 33% през 2015 г. казват, че този аспект е важен за тях.
Темата за произхода е пряко свързана с тази за устойчивостта. Съгласно европейските правила етикетът на всеки морски продукт трябва да съдържа името на съответния вид, включително и латинското наименование, метода на улов или на производство и района на произход. Тази информация може да бъде сравнена с препоръките на Рибен буквар 2.0, целящи да гарантират отговорния и информиран избор на риба.
Интересни данни се съдържат и в излезлия наскоро доклад на Европейската комисия относно пазара на риба в съюза. Според този документ вносът на морски продукти от трети страни в ЕС е отбелязал най-високата си точка през 2016 година и се равнява на 4,13 милиона тона. Въпреки че отбелязва лек спад, потреблението на риба и морска храна на глава от населението в съюза остава над 25 килограма на година. Заради голямото търсене в последните 8 години инфлацията при рибните продукти в ЕС е по-висока спрямо тази при останалите хранителни продукти. През 2016 година цените на морските продукти са нараснали средно с 3% спрямо стойностите през 2015 г.
