На 1 декември Европейската комисия официално разпространи дългоочаквания документ, който трябва да обобщи мненията и предложенията на стотиците хиляди заинтересовани лица и страни от ЕС, проведено като публично допитване от началото на годината. Документът, който е около 20 страници, е озаглавен «Бъдещето на храната и фермерството». Самото заглавие простичко, но много категорично отправя послание, което всички знаят, но напоследък някак си се забравя, че първостепенната и изначална цел на земеделието е да произвежда храна, без която е немислимо човешкото съществуване. Храната е първа и тя идва от фермерството, а те вървят неразделно.
В уводната чест се акцентира на някои безспорни факта, от които винаги трябва да се тръгва - за значението и измерението на земеделието, което вече не е само източник на храна, но и значи много за развитието на териториите, има важно място в доходите на хората в селските райони, изпълнява значима роля в опазване на околната среда. В документа е отбелязано, че земеделието, което заема 50% от територията на ЕС, не може да бъде пренебрегнато в глобалните съвременни инициативи, които вече се прилагат, като Парижкото споразумение за климата и Планът за устойчиво развитие на ООН.
Документът ясно откроява 2 основни линии, към които ще се движи бъдещата ОСП – едната, е опростяване и модернизиране, а другата е съобразяване с настоящите предизвикателства на Общността, най-вече свързани с миграционната криза, европейската сигурност и Брекзит.
Ето защо, ЕК вече анонсира, че иска да направи стъпка към промяна на модела, по който оперира ОСП, от един централизиран и силно регулиран подход, към по-либерален, даващ независимост на отделните държави и основаващ се на постигнатите резултати. Съюзът ще определи рамката и основните мерки, но страните членки ще имат възможност да изберат, как да ги постигнат и по какъв начин да ги изпълняват.
Всяка държава трябва да изготви Стратегически план с включени действия по І и ІІ стълб. От предоставен широк списък от налични операции и мерки, страните членки ще могат да изберат онези, които да прилагат и провеждат.
Основни теми на бъдещата политика
В разпространеното комюнике на ЕК се обръща внимание на няколко основни теми, които ще залегнат в бъдещата ОСП. Иновациите и изследванията трябва да станат фундамент за постигане на жизнеспособно и конкурентоспособно европейско земеделие и това беше особено подчертано. ЕК разбира, че именно иновациите и изследванията правят разликата между водещите и останалите земеделски системи. Когато се говори за сравнителни предимства, вече все по-малко се говори и мисли, че природните условия, традициите, географското положение и другите характеристики на естествената среда са ключови, за да има една страна конкурентно земеделие.
Определящи са технологичните и организационни достижения, с което всяко земеделие разполага. Европейското иновативно партньорство (ЕИП) трябва да играе все по-голяма роля в бъдещето на европейското земеделие. Как това ще стане, все още не е конкретизирано, защото големият проблем на ЕС е, че има силни, амбициозни послания и резултатът не е това, което се декларира. Определено, обаче това е посоката, създаване на силни връзки между изследванията и бизнеса. Наука, която работи и допринася за конкурентоспособността, справяне с екологичните предизвикателства, решаваща проблема с намаляване на работната сила в земеделието и подпомагаща земеделието за адаптиране към климатичните промени трябва да стане интегрална част от развитието на европейското земеделие.
Втората тема, върху която ЕК акцентира се отнася до доходите и управление на риска. ЕК показва разбиране, че сегашната система на директни плащания създаде много дисбаланси, които застрашават фамилния характер на европейското земеделие и подсказват, че историческият подход на разпределение на директните плащания трябва да бъде реформиран.
Загатва се, че таванът на плащанията ще остане, като той вероятно ще бъде между 60-100 хил.евро на стопанство. Инструментите за управление на риска трябва да бъдат по-сериозно застъпени, като използването на индекси на разходите, е вероятно един от пътищата за прилагане на тези инструменти.
Третата тема, която ще бъде централна, е свързана с опазване на околната среда и борбата с климатичните промени. Сегашната архитектура на зелени плащания трябва да бъде променена. Вероятно това ще остане в избора на отделните страни членки, но при всички положения този приоритет ще остане и ще се развива, като всяка страна трябва да определи, кои екологични проблеми и как иска да атакува.
Четвъртата област е просперитета на селските райони. И тук нищо ново. Сега ключовите термини от териториален баланс и включващ растеж са кръгова и био-икономика. Има обаче разбиране, че проблемът със селските райони не е само програмен, а има по-широко измерение и това изисква комплексни решения, за да се промени реално ситуацията в тези региони и да станат привлекателни за младите хора.
Петата тема е човешкият фактор в земеделието. Има ясно разбиране, че земеделието не е атрактивно за младите хора, което върви заедно с намаляващото значение на фамилното земеделие в ЕС и това трябва да остане приоритет.
Шестата тема е свързана с безопасността на храната, с интереса на хората към все по-качествена храна и по-рационалното използване на храната. ОСП трябва да отговори на обществените очаквания, че има глобални проблеми с антибиотична резистентност, с нездравословното хранене, специално при подрастващите и с огромните загуби на храна, на фона на милиони хора, които продължават да страдат от недохранване и остър глад.
Какво следва от този документ?
Това са основните моменти на комюникето. Ясно става, че няма да има кардинални промени. І и ІІ стълб се запазват.
Обвързаните и необвързаните плащания ще продължат. Конвергенцията между националните плащания не е на дневен ред. Основният въпрос с Многогодишната финансова рамка остава и тя трябва да бъде готова до средата на 2018 година. Едва, когато това стане, ще се проясни какво следва оттук нататък.
През втората половина на 2018 г. ще се направи първият вариант на новото законодателство, което ще очертае рамката на ОСП. Това ще даде старт на страните да изготвят своите Стратегически национални планове за бъдещия програмен период. Определено ЕК иска да децентрализира до известна степен програмирането на ОСП от йерархично към хоризонтално. Това е добре, защото страните поне ще намалят своето оплакване от бюрокрацията и вмешателството на Брюксел и ще се види кой как се представя и доколко доскорошният централизиран модел на управление на ОСП е бил причина за обясняване на някои слабости.
Какво това означава за българската земеделска общност – това е много отговорност за бъдещето. Българската земеделска общност показва от началото на 2017 година желание и воля за консолидиране и открит диалог между отделни браншови съюзи и организации - с привличане сред себе си и другите заинтересовани страни научната общност, което е много навреме и предпоставка да се постигне нещо по-добро. Този формат е много добър и трябва да бъде разширен, с включване и на други обществени организации като екологични неправителствени организации, потребителски групи, както и такива с производствени направления, които до този момент не бяха част от „Националния земеделски форум – ОСП след 2020 година”.
Настъпва ключов етап в решаване развитието на българското земеделие за следващото десетилетие и за да се получат нещата, основна предпоставка е всички да са включени и поне едно ключово искане на всеки участник да залегне в крайното предложение.
Божидар Иванов
Институт по аграрна икономика
