Със съдействието на Института за агростратегии и иновации публикуваме анализа на професора от дъблинския университет „Тринити“ Алън Матюс, който икономистът публикува в своя блог. Документът е интересен, тъй като се основава на статистически данни за прилагането на ОСП през първата година от сегашния програмен период.
Комюникето на Европейската комисията за Бъдещето на прехраната и селското стопанство, което беше представено от Европейския комисар по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, беше във фокуса през изминалата седмица. Този документ беше посрещнат, както с любопитство за потенциала на предложения нов начин на прилагане и управление, за да се постигне опростяване на Общата селскостопанска политика (ОСП) и по-добро насочване и резултати на място, така и с критики от фермерски групи, които са притеснени, че се премахват "общи" елементи в ОСП, а също и от екологични групи, които се притесняват, че се улеснява прехвърлянето на голяма част от бюджета на ЕС към земеделските стопани, без да се залагат големи изисквания.
През ноември, без много да го огласява, главна дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" в ЕК публикува на своя уебсайт един много полезен обобщаващ доклад за изпълнението на реформата на ОСП през 2015 г., която е и първата година на прилагане. Разбирането на начина, по който се прилага настоящата политика, трябва да бъде в основата на предложенията за нейното подобряване. В тази статия излагам някои точки на интерес от този неотдавнашен доклад за изпълнението.
Площта, за която се получават плащания
С въвеждането на схемата за основно плащане през 2015 г. в 18-те държави-членки, които я използват, имаше преразпределение на правата на плащане. Правата на плащане бяха разпределени на активни земеделски стопани, при условие че те са били земеделски стопани през 2013 г. Държавите-членки обаче имаха възможността да разширят списъка на допустимите земеделски стопани с:
онези, които не са имали право на директни плащания през 2013 г., но са произвеждали определени култури или култивирани лозя през тази година;
онези, на които са били предоставени права от Националния резерв с права през 2014 г.,
онези, които никога не са притежавали собствени или наети права на плащане, но са предоставили доказателства, че те през 2013 г. реално са произвеждали земеделска продукция.
Това позволи особено на онези държави-членки, които изберат историческия модел на системата за единни плащания (СЕП), да включат повече земеделски производители и повече земя в системата за базово плащане. Районът, обхванат от правата на базовото плащане през 2015 г., е с 6,7% по-голям от площта, обхваната от правата на СЕП през 2014 г.
В резултат на това разликата между използваната земеделска площ на ЕС (ИЗП) и потенциално допустимата площ (ПДП) се стесни. Първата отговаря на общата площ, независимо от подадените заявления за директни плащания, а последната съответства на общата площ, декларирана от бенефициентите и потенциално отговаряща на условията за плащане.
Докладът въвежда нова концепция, наречена определена площ, която е различна от потенциално допустима площ. Различията се обясняват с ограниченията върху броя на правата на плащане в някои от 18-те държави-членки, прилагащи базовото плащане, както и с резултатите от административните проверки и проверките на място.
Като цяло, определената площ е била 2% под ПДП през 2015 г. в сравнение с 9% по-ниска през 2014 г. Примери за ограничения, дадени в документа, включват:
Белгия-Фландрия, Ирландия, Испания и Португалия ограничиха разпределението на най-малкия брой между допустимите хектари, декларирани от земеделския стопанин през 2013 г., и декларираните от тях през 2015 г. (декларации за площ от двете години, независимо от броя на притежаваните права от фермера).
Австрия и Обединеното кралство-Шотландия приложиха коефициент за намаляване на допустимите хектари, състоящи се от постоянни пасища, разположени в райони с трудни климатични условия.
Франция не отпусна права за допустими хектари, които бяха лозя през 2013 г .;
Холандия и Гърция не са предоставили права за обработваема земя в оранжерии.
Като цяло Определената площ е била с 13% по-малка от ИЗП през 2015 г. (т.е. около 1/8 от селскостопанската област в ЕС няма права за директни плащания), което е намаление на разликата от 16% през 2014 г. Тази разлика се дължи на това, че има земеделски производители, които са под минималните изисквания за получаване на директни плащания, има земеделски стопани, които не отговарят на условията за получаване на права на плащане или има земеделски стопани, които не кандидатстват за директни плащания, най-вероятно защото смятат, че свързаните с тях условия са твърде строги спрямо плащането, което биха получили.
Остават и значителни разлики между държавите-членки, като в някои от тях (например България, Хърватия и Румъния) до 30% от територията на ИЗП не е част от Определената площ. В таблицата в доклада са дадени цифрите за ИЗП, ПДП и Определената площ във всяка държава-членка / регион през 2015 г.
Броят на земеделските стопани, получаващи плащания
Докладът на ГД "Земеделие и развитие на селските райони" не дава пряко промяната в броя на бенефициентите на преки плащания между 2014 г. и 2015 г. Вместо това тя представя данни за промяната в броя на кандидатите. Изглежда, че през 2014 г. някои земеделски стопани са подали единното заявление по схеми, които не са свързани с получаване на директно плащане (например за управление на торове в Белгия-Фландрия). По този начин, въпреки увеличаването на площта, отговаряща на условията за получаване на директни плащания, броят на кандидатите в действителност е намалял с 5% между 2014 г. и 2015 г. Това отчасти се дължи и на промени в процедурите за докладване, тъй като през 2015 г. са посочени само допустимите за базово плащане, СЕПП или схемата за малки фермери.
Въпреки това, намаляването на броя на кандидатите в някои държави-членки е учудващо. България е имала 35% по-малко кандидати през 2015 г. в сравнение с 2014 г., въпреки че продължава да прилага СЕПП. Обяснението на България в доклада е, че промените в националното законодателство по отношение на задължителното социално и здравно осигуряване са основната причина за значителното намаляване на броя на кандидатите.
Фактът, че промяната в кодекса за социална закрила на дадена страна може да има толкова драматичен ефект върху броя на бенефициентите на ОСП от една година до следващата, повдига озадачаващи въпроси относно това, доколко са допустими за подпомагане собствениците на земя в тази страна. Подобни примери има обаче и в други държави/региони: -20% в UK-Северна Ирландия, -15% в UK-Англия, -13% в Малта и -10% в Италия. Положението в страните със значително увеличение на броя на заявленията (+ 18% в Португалия) е по-ясно свързано с разпределението на правата през 2015 г. на нови земеделски стопани.
Размерът на получените плащания
През 2015 г. средните преки плащания, отпускани на хектар площ, декларирани от земеделските производители, възлизат на 256 Евро/ха. в ЕС, включително специфичното плащане за памук и евентуалните национални "добавки" (допълващи национални преки плащания за Хърватия и преходни Национални помощи за държавите-членки прилагащи СЕПП (с изключение на Естония и Кипър)). Тази средна стойност на директно плащане на хектар варира от 115 Евро/ха. в Латвия до 610 Евро/ха. в Малта.
Тези суми са след евентуалното прехвърляне на средства от или в пакета на Втори стълб, ако държавата-членка е решила да прави такова прехвърляне между стълбовете (например Латвия прехвърли значителни суми в пакета си за развитие на селските райони, което се отрази в ниско плащане на хектар).
Въздействието на прогресивното намаление и на тавана на плащанията
В реформата от 2013 г. бе направена малка крачка към ограничаване на размера на плащанията към най-големите ферми. За суми, надвишаващи 150 000 Евро, се прилага задължително намаление от 5% на всички суми за основното плащане (а не на общата сума на директните плащания, получени от стопанство) с възможност за приспадане на заплатите от размера на основното плащане преди прилагането на намалението. Освен това държавите-членки имаха възможност да прилагат по-високи намаления, както и ограничаване (= 100% намаление). Държавите-членки, които са приложили преразпределителното плащане с повече от 5% от своя национален таван, разпределени по схемата, могат да решат да не прилагат механизма за прогресивно намаление на директните плащания (Белгия-Валония, Хърватия, Германия, Франция, Литва и Румъния).
Прогресивното намаление и тавана на плащанията, както показах в моето проучване на преките плащания, което направих за Европейския парламент през 2016 г., се оказа напълно неефективно. През 2015 г. размерът на плащанията, прекратени на база намаление и таван, възлиза на 98 млн. евро, което представлява 0,44% от основните разходи за плащания (около 0,25% от общите преки плащания). Единствено в Унгария прогресивното намаляване и таван имаха реален ефект, където спряната сума се равняваше на почти 7% от националния пакет. Прогресивното намаление и таванът са едни от основните моменти в предложеното миналата седмица Комюнике на ЕК, но на база досегашните данни не се знае дали ще има някакъв ефект.
Преразпределителното плащане
Преразпределителното плащане е алтернативен начин да се съсредоточи подпомагането на доходите върху по-малките земеделски производители, като се предостави допълнително плащане на хектар за първите хектари до определена граница. През 2015 г. 9 държави-членки са прилагали преразпределителното плащане (ПП): Белгия-Валония, България, Хърватия, Франция, Германия, Литва, Полша, Румъния и Обединено кралство-Уелс. Всички земеделски стопани в тези държави-членки, които отговарят на условията за базово плащане/СЕПП, могат да получат преразпределящо плащане. Те обаче получават това плащане само до определен брой хектари на стопанство. В резултат на това само част от площта обхваната от базово плащане/СЕПП се възползва от това плащане, което създава преразпределящ ефект.
Финансовото разпределение на схемата варира от 0,5% (Обединено кралство - Уелс) до 15% (Литва) от националния таван на държавите-членки за директни плащания. В повечето държави-членки, които прилагат схемата, плащането е извършено на около 50% от допустимата площ базово плащане/СЕПП.
Повечето от тези държави-членки са дали плащане с фиксирана ставка (например Франция е направила плащане от 25 евро на хектар за първите 52 хектара) или като частично намаляващо плащане (например Германия е направила плащане на 49,64 евро за първите 30 хектара и плащане на 29,78 евро за следващите 16 хектара) на първите хектари. В Полша обаче стопанствата с площ по-малка от 3 хектара не отговарят на условията за преразпределение, което е ограничено до тези с между 3 и 30 хектара допустима площ (които са получили 40,10 евро / ха). В Румъния онези с по-малко от 5 хектара получиха само 5 евро / ха, а тези с допустима площ между 5 и 30 хектара получиха плащания в размер на 51,08 евро. Тези различни модели на изпълнение ще имат различни последици за структурното развитие на стопанствата.
Какво е въздействието върху разпределението на плащанията?
В допълнение към горепосочените промени в структурата на директните плащания, въведени с реформата на ОСП от 2013 г., тази реформа прехвърли плащания между държавите-членки ("външно сближаване") и в рамките на самите държави-членки ("вътрешно сближаване"). Като се има предвид наблягането на въпроса за неравенството на плащанията в последното съобщение на ЕК, бихме искали да разберем какво е въздействието на тези промени, както и промените в допустимостта за плащания и въвеждането на преразпределителното плащане, които са описани тук върху формата на кривата на плащанията на Лоренц (измерване на степента на неравенство на плащанията).
Това упражнение трябва да изчака публикуването на годишния доклад на ГД "Земеделие и развитие на селските райони" относно разпределението на преките плащания. Той обикновено се публикува или през декември или януари. До тогава ще можем само да предполагаме до колко въздействието върху разпределението на плащанията между бенефициентите ще бъде ефективно.
*Публикацията е актуализирана към 3 декември 2017 г.: Тази публикация е преразгледана, за да премахне значението, че онези, които вече не отговарят на изискванията за получаване на плащания в България, не могат да бъдат категоризирани като фермери. Причината за загубата на една трета от заявителите за една година в тази страна се нуждае от по-нататъшно разследване.
Настоящият анализ е на проф. Алън Матюс, експерт по европейска аграрна политика в департамента по икономика в Trinity College, Дъблин. Припомняме, че анализаторът Алън Матюс беше специален гост във втория дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който се проведе на 21 септември 2017 г. в София по инициатива на Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро.
Публикацията е разработена по материали на CAP Reform и е предоставена от Институт за агростратегии и иновации като част от информационната кампания BCAP2020+ „ОСП след 2020 – Изборът на България“.
