В началото на седмицата държавите-членки на Европейския съюз одобриха удължаването на разрешителното за продажба на препарати за растителна защита, съдържащи активното вещество глифозат, за нови 5 години и то ще остане в сила до края на 2022 г., съобщиха от Европейската комисия, цитирани от електронното издание Euobserver.
При гласуването 18 държави подкрепиха удължаването на лиценза, 9 бяха против и една се въздържа. Решаващ обаче се оказа вотът на Германия, с чийто глас подкрепата за разрешителното достигна 65,71% от гласовете на населението на ЕС, като по този начин бе надхвърлен прагът на квалифицираното мнозинство от 65%. България също бе сред одобрилите удължаването на разрешителното, докато Португалия се въздържа, а Белгия, Гърция, Франция, Хърватска, Италия, Кипър, Люксембург, Малта и Австрия бяха против. При предишното гласуване, проведено преди по-малко от месец, в началото на ноември, само 14 държави-членки дадоха одобрението си за удължаване на разрешителното за продажбата на препарати с глифозат.
Промяната на позицията на Германия обаче едва ли е толкова неочаквана – глифозатът е основната активна съставка в популярния хербицид Roundup, който се произвежда от американската компания Monsanto, а сделката за придобиването ѝ от немския химически концерн Bayer AG е в напреднала фаза. Германският канцлер Ангела Меркел официално смъмри министъра на селското стопанство на страната Кристиан Шмид, че е подкрепил удължаването на срока на действие на разрешителното въпреки правителствените инструкции, които са били с точно обратния смисъл, а заместник-министърът на Германската социалдемократическа партия, чийто член е Шмид, оцени поведението ва последния като „злоупотреба с доверието”. В страната дори се заговори, че тази подкрепа на Шмид е поставила под заплаха евентуалната коалиция между социалдемократите и християндемократите на Меркел за следващите парламентарни избори. Най-вероятно обаче тези действия на министъра няма да окажат влияние върху бъдещата му кариера, тъй като реакцията на канцлера се оценява като изключително мека за случая.
Проблемът с глифозата възникна, след като през март 2015 г. Световната здравна организация обяви веществото, влагано в хербицидите за борба с плевелите от фермерите по целия свят, за вероятно предизвикващо онгологични заболявания у хората. Впоследствие бяха публикувани редица изследвания, които подкрепяха или отхвърляха това твърдение. Наскоро обаче от Европейската агенция за безопасност на храните след продължително отлагане обявиха, че липсват категорични данни за канцерогенността на глифозата. Но организации за защита на природата и потребителите вече бяха прегърнали идеята за забраната му в ЕС, а и преобладаващата част от депутатите в Европейския парламент са настроени срещу използването на веществото. Те настояват за пълна забрана за производството на хербициди с глифозат от началото на 2023 г., а Франция посочи 2022 г. като краен срок за постепенен пълен отказ от употребата му.
Сагата с разрешителното пък се точи от юни 2016 г., когато предишният 15-годишен лиценз изтече и бе предоставено 18-месечно удължение, докато бъде взето окончателното решение. От ЕК първоначално препоръчаха да бъде издадено разрешително за още 10 години, но на фона на възмущението относно потенциалните рискове при използването му в крайна сметка коригираха предложението си на 5 годишно удължаване.
