Традиционното отглеждане на праз лук от нашия народ е чрез разсад. Това е трудоемък процес, който може да бъде избегнат, ако семената се засяват директно на определената добре обработена за целта площ на подходящи разстояния.
Изискванията и отглеждането на растенията, засети чрез директна сеитба, не са по-различни отколкото при отглеждането им като разсадна култура.
Избира се терен с плодородна, чиста от плевели почва с възможност за напояване. Основното торене се извършва през есента с дълбоката оран. Напролет площта се култивира и бранува. Оформя се лехо-браздова повърхност с ниска леха.
Най-подходящ срок за директна сеитба на семената е периодът от 20 март до 10 април. Семената се засяват в браздички през 25 см на дълбочина около 3 см. Покриват се с изровената почва, а още по-добре с торопочвена смеска, получена в съотношение 2:2.
Проредете при височина 12-15 см
Когато растенията достигнат височина 12-15 см се прореждат, като се оставят в редовете на около 15 см едно от друго. Изскубаните при прореждането растения може да се използват за презасаждане на празните места или за разсад на друга площ.
Грижите през вегетацията се състоят в редовно окопаване и поливане. С първото и второто окопаване растенията се подхранват чрез внасяне на 1-1,5 кг амониева селитра на 100 кв. м.
Приберете го през есента
Празът е готов за прибиране към края на октомври и началото на ноември. Растенията се подкопават и внимателно се изваждат от почвата. Почистват се от полепналата пръст, засъхнали и пожълтели листа. Последните се изрязват на 20-25 см над лъжливото стъбло.
Подходящи сортове са Старозагорски камуш и Старозагорски 72 с тънки, дълги и нежни лъжливи стъбла.