Къдравостта по прасковата напоследък се наблюдава повсеместно. Това е сигнал, че мерките, които се прилагат срещу нея, не са правилни. Тази болест се проявява по листата, по които се появяват единични и многобройни бледозелени, бледожълти до аленочервени подутини върху горната повърхност, а от долната страна са хлътнали. Повредите обхващат отделни участъци или целия лист. Заразените тъкани се покриват с белезникав налеп. Впоследствие листата изсъхват и окапват. Подутини могат да се появят и по леторастите, и плодовете. При силно нападение устойчивостта на дървото срещу измръзване намалява. Плодовете са дребни и безвкусни.
Причинител на заболяването е гъбата Taphrina deformans. Тя презимува между люспите на пъпките или по кората на леторастите. Рано напролет се образува мицел, който заразява. През лятото има вторична инфекция, но тя е без значение.
Благоприятни условия за развитие на заболяването са ниските температури около 10 ºС при разпукване на листните пъпки. Това е най-чувствителната фаза за заразяване. При застаряване на листната тъкан и температура над 26С заразяването се ограничава.
Най-важно e провеждането на пръсканията да се извършва навреме.
Първото пръскане трябва се прави наесен при 70 % опадали листа. Ако е пропуснато, се пръска през ранна пролет, при фаза набъбване на пъпките, когато зеленият конус е голям колкото графит на молив. Третото пръскане е при показване баграта на цветовете. Препаратите, които могат да се ползват са: бордолезов разтвор – 1%, шампион, дитан М-45, тирам 80ДГ – 30 г, скор 250ЕК – 2 мл за 10 литра вода.