Патладжан се сее в южни лехи

Патладжанът е топлолюбива и светлолюбива култура. За отглеждането му се избират равни или наклонени на юг или югоизток места, запазени от ветровете, с богати, плодородни и топли почви. Не понася засенчване. Семената му започват да прорастват при температура не по-ниска от 15С. Процесът е много бавен и тнема поне 18 - 25 дни. Оптималната температура за развитието му е 20-22С.
Отглежда се чрез разсад, като за ранно полско производство семената се засяват в топли парници в края на януари до средата на февруари, а за средно ранно производство в полутопли парници през средата на март.

Засява се на бразди
Сеитбата може да се извърши в браздички на разстояние 5 см между редовете или на равна повърхност, равномерно разпръснати в рохкава влажна парникова почва на дълбочина 1,5 - 2 см. Отгоре се притъпкват леко с дъска. За площ от 1 кв. м са необходими 5-8 г. семена. През първата седмица се поддържа висока температура от 22 до 25С, докато започнат да се появяват първите поници, а след това се намалява с няколко градуса до периода на масово поникване. След това чрез покриване и проветряване се поддържа температура в рамките на 16-18С през деня и 10-12С през нощта. Пикирането на разсада се извършва в торови саксийки с диаметър 8-10 см или в пластмасови кофички, във фаза втори лист, което е обикновено 25-30 дни след поникването. Те се отглеждат в полутопъл парник.
Грижите се състоят в поддържане на необходимата температура от 18-24С през деня и 12-16С през нощта, редовно проветряване, разрохкване и при засушаване поливане със затоплена вода. През този период се внимава да не се развият едри листа засенчване или изтегляне на младите растения.

Разсадете през април
Разсаждането на постоянно място се извършва през последните дни на месец април - за по-топлите райони на страната и около 10-ти май за по-хладните. Почвата трябва да е предварително добре обработена и наторена. Засаждането се извършва на редове с разстояния 60-70 см между тях и 40-45 см вътре в реда, в предварително изкопани гнезда. На дъното им се поставя по 1-2 лопати прегорял оборски тор, смесен с пръстта. Растенията се засаждат малко по-дълбоко, отколкото са били в парника и веднага се поливат. До прихващането се поддържа по-висока почвена влажност. Редовно се окопава и плеви. Първото окопаване и загърляне на растенията се извършва след втората поливка. По време на вегетацията е добре да се извършат 3-4 подхранвания. Употребява се размит в поливната вода птичи и говежди тор, а от минералните торове – амониева селитра и суперфосфат. След поливане почвата се разрохква плитко, за да не се нарани кореновата система.

Разнообразие
Български 12 – широко разпространен средно ранен български сорт. Отличава се с изравнените си плодове и добрата родовитост. Плодвете са едри, продълговато крушовидни, с тъмновиолетова кожица със силен гланц. Сортът е чувствителен към силни засушавания и екстремни температури.
Лъч – за ранно производство, с дължина на вегетационния период около 108 дни. Растението е високо. Плодовете са дълги, с цилиндрична форма, а кожицата пурпурна. Месото е белезникаво, което при разрязване потъмнява след 52 минути. Сортът е с ниско съдържание на соланин.
Антим - предназначен за ранно производство, с вегетационен период до 114 дни. Плодовете са с яйцевидна форма, средно едри, със слабо изпъкнали ребра. Кожицата е тъмно пурпурна, със силна лъскавина. Месото е белезникаво и потъмнява след около 1 час. Сортът е с ниско съдържание на соланин.
Блек Бюти – холандски сорт. Плодовете са със сплескано крушовидна форма. Във фаза пълно плододаване стават много едри и атрактивни. Кожицата им е светловиолетова, с надлъжни ребра и силен гланц. Месото потъмнява 3-4 минути след разрязване.
Дестан – нов холандски сорт, много ран. Подходящ за отглеждане в култивационни съоръжения и на открито, с много дълъг период на плододаване. Растенията са с много мощен хабитус, а плодовете изравнени по форма. Те са с привлекателен външен вид, продълговато овални, лъскави, с наситено пурпурна кожица.