Подготовката на оранжерията за засаждане започва след прибиране на предшестващата култура. Корените и листната стъблена маса се изнасят вън от оранжерията.
Отглеждането на краставици в стомамено-стъклени оранжерии основно се извършва върху бала от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система е балираната пшенична слама. Чрез нея се осъществява добра аерация, по-висока температура в зоната на коренообразуването и обогатяването на въздуха с въглероден двуокис. Използват се бали с маса 12-15 кг, добре притегнати. Такива бали се разлагат по-бавно и поддържат по-дълго необходимата температура. Балите се полагат в траншеи от двете страни на всеки шед на оранжерията на разстояние 50 см от средата на колонките. Траншеите се правят широки 50 см и дълбоки 8-10 см, тоест вкопават се около 1/3 от височината на балите. По-дълбокото вкопаване затруднява аерацията и растенията не използват целия субстрат. При ширина на шеда 3,2 м се оформят два реда траншеи с пътека между тях, широка 1,4 м, а при 6,4 м – три реда траншеи – два край колоните с ширина по 90 см и един в средата с ширина 50 см.
В траншеите балите се нареждат плътно една до друга надлъжно върху широката им страна, в права линия и с изравнена повърхност. В празнините между балите се слага допълнително слама.
След полагане на балите започва обработката им с минерални торове, за да се възбудят микробиологичните процеси в тях. Балите се подготвят около 20 дни преди срока на засаждане. Навлажняват се 3-4 пъти през два-три дни. Препоръчва се на бала с маса 15 кг да се внасят 250 г амониева селитра, 160 г суперфосфат, 60 г калиев сулфат, 15 г магнезиев сулфат и 7,5 г железен сулфат, 190 г смлян варовик.
Първо върху балите се разхвърля смленият варовик, след което се полива. След проникване на варовика в балите се внасят 1/3 от амониевата селитра и цялото количество калиев сулфат и суперфосфат. Два до три дни по-късно се разхвърлят останалото количество азотен тор, магнезиевият и железният сулфат. Балите се покриват с 8-10 см торопочвена смес от разложен оборски тор и почва в съотношение 1:1. Няколко дни след внасяне на торовете започват ферментационните процеси, вследствие на което температурата се повишава до 50 градуса.