Бяла мура (Pinus peuce) е от сем. Борови. Тя е бавнорастящо дърво, което често достига до 42 м. височина и 1, 2 м дебелина. В млада възраст развива пирамидална корона, която се разширява с възрастта. Кората е гладка и светлозелена или зеленикаво виолетова. По-късно тя се напуква във вид на плочки с приповдигнати краища с тъмнокафява окраска, наподобяваща кората на смърча. Иглите са събрани по пет. Скъсените клонки са гъсто разположени, а иглите са къси и твърди. Пъпките са светлокафяви с втърдена във вид на светлозелени зрънца смола.
Бялата мура цъфти през май-юни. Годините на пълно плодоносене се повтарят през 2-3 сезона. В началото шишарките са смолисти, дълги до 1,5 см, зелени или зеленовиолетови. Узряват до 2 години, като достигат дължина до 15 см и до 4 см дебелина. Те са цилиндрични с широка основа. Шишарковите люспи са светлокафяви, силно изкорубени, с пъпче на върха. Семената отпадват през есента. Те са добре развити и са снабдени с крилца. Крилцата са непрозрачни, матови, кафявозеленикави. Семената са дълги до 8 мм и са с твърда и дебела семенна обвивка. Нуждаят се от стратификация за пролетен посев.
Отначало муровите фиданки растат бавно. След 4-тата година растежът се засилва.
Бялата мура се среща само на определени места на Балканите. Това са два ариала, разделени от долината на р. Вардар. У нас се намира в Рила и Пирин на височина от 1500 до 2100 м. Известни са малки находища и в Западните и Средните Родопи.
Бялата мура има добър растеж и висока жизненост при влажен и хладен климат. Към плодородието и влагата на почвата е средно взискателен вид, наподобяващ смърча. Среща се както върху силикатните, така и върху варовитите почви в Пирин и Рила. Развива централен корен, който по-късно се замества от силно развиващи се и дълбоко пронникващи в почвата странични корени, поради което е устойчив на ветровали вид.
Като парково дърво може да се използва в озеленителната практика заради нежната си свелозелена корона, като единично засадено дърво или в групи с други иглолистни видове.
