Ден след като медиите оповестиха резултати от годишния доклад на Европейската агенция по лекарствата, според който България е на 8 място в Европа по използване на антибиотици в животновъдството, от Българската агенция по безопасността на храните излязоха с контрааргументи. Публикуваме пълния текст, който сочи, че от 2006 г. България е забранила използването на антибиотици като растежни регулатори, като това се следи от ветеринарните лекари, а единствено те имат право да изписват подобни медикаменти.
От 2011 г. България участва в проекта на ЕС "Европейско наблюдение на консумацията на ветеринарни антимикробни продукти“ /ESVAC/, като неговата цел е чрез събиране и анализиране на данни за продажбите на антимикробни ветеринарно медицински препарати (ВМП) в отделните държави да се даде научна основа при стратегическото и оперативно планиране на мерките за ограничаване на микробната резистентност.
Ежегодните доклади на ESVAC не дават информация за реално употребените антимикробни ВМП при отделните видове и категории животни, а на база на данните за общите обеми в дадена страна и чрез прилагане на математически модел да се представи информация за количествата антимикробни субстанции, с които потенциално може да бъдат третирани всички животни. За целта се използва величината PCU /population correction factor/, която е техническо средство за измерване и не е равнозначно на килограм.
На станица 78 от цитирания доклад в данните за продажби, подадени от България, изрично е посочено, че същите се предоставят от търговците на едро с ВМП доброволно и трябва да се интерпретират внимателно. Посочено е, че данните за 2014 г. за България са непълни, което не позволява коректен анализ на тенденциите. В тази връзка е некоректна интерпретацията за “скок” в употребата на антимикробни средства при животните в България, като се сравняват механично данните за 2015г. /121,89 mg/PCU/ и данните за 2014г. /82,93 mg/PCU/, посочват от БАБХ.
Твърдението, че фермерите “тъпчат” животните с лекарства “за всеки случай” е невярно поради факта, че от януари 2006 г. в България е в сила забрана за използването на антибиотиците като растежни стимулатори и се спазва законовата разпоредба за нулева торерантност за съдържание на антибиотици в конвенционалните фуражи. За да бъде произведен един медикаментозен фураж, за същия трябва да има издадена рецепта от ветеринарен лекар.
От показанията за употреба в кратките характеристики, етикети и листовки на лицензираните за употреба антимикробни ВМП е отпаднала възможността за прилагането им с цел профилактично третиране.
Отпускането на антимикробни ВМП става само срещу рецепта, издадена от регистриран ветеринарен лекар, в която е посочен максималният брой ВМП, които могат да бъдат купени, дозата и продължителността на приложението им.
Лицензирането за употреба, търговията, съхранението и прилагането на ВМП, в това число и антимикробни ВМП са регламентирани в Закона за ветеринарномедицинската дейност и са обект на постоянен контрол от БАБХ.
БАБХ има разработен план за борба с антимикробната резистентност, основан на принципите на Европейския план за борба с антимикробната резистентност и подхода „Едно здраве“.
Всяка година БАБХ изготвя Национална мониторингова програма за контрол на остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители от околната среда в храни и суровини от животински произход (НМПКО), която има за цел да контролира неправилна употреба на ВМП или неспазване на определените карентни срокове.
"Карентен срок" е необходимият интервал от време между последното прилагане на ВМП върху животни при нормални условия на употреба и клането им или получаването на хранителни продукти от тях, който гарантира, че в храните от животински произход не се съдържат остатъчни субстанции от ВМП в количества, превишаващи максимално допустимите стойности за активни субстанции, определени в Регламент (ЕС) № 37/2010.
Програмата се изготвя съгласно разпоредбите на законодателството, одобрява се от министъра на земеделието, храните и горите и се съгласува с Европейската комисия. В тази програма са включени изпитвания на различни видове суровини и храни от животински произход за антибактериални субстанции (антибиотици, сулфонамиди и кинолони).
По този показател за 2015 г., 2016 г. и до края на месец септември 2017 г. са извършени следните изпитвания за остатъци от антибактериални субстанции (изследвано е месо от едри преживни животни, от свине, от дребни преживни животни, от коне, месо от домашни птици, от зайци. Изследвано е също мляко, яйца, мед и аквакултури):
През 2015 година са изпитани общо 532 проби. Констатирана е една несъответстваща проба пчелен мед, показала наличие на сулфатиазол. По случая е проведено разследване и са предприети съответните административни мерки.
През 2016 година са изпитани общо 521 проби. Констатирани са три несъответстващи проби патешко месо, показали наличие на тетрациклин. По всички случаи са проведени разследвания и са предприети съответните административни мерки.
През 2017 година до 30 септември са изпитани общо 290 броя проби за наличие на антибактериални субстанции. Не са констатирани несъответстващи проби за наличие на антибактериални субстанции в храни и суровини от животински произход.
На основание гореизложеното БАБХ счита, че взима всички законово установени мерки и предлаганите на пазара храни от животински произход са безопасни за консумация и не представляват риск за здравето на потребителите.
