Време е земеделците да пристъпят към промени, защото всичко наоколо се променя – климат, технологии, доходи. Властите лесно обещават, но трудно изпълняват. Субсидиите и обезщетенията само закърпват дупките в бюджета и не водят към прогрес и стабилност. Време е за обединения и е време за доверие.
Добър ден в неделя!
Навлизаме в поредната година на нашия живот. Честито! Според нумерологията 2026 г. е година на единицата, тоест на нещо ново, което започва. Тя е начало на важна промяна, която ще се развива в 9-годишен цикъл. Тази година е като посяване на семето на ново бъдеще, по-различно от досегашните планове. Дали хоризонтът му ще е тесен и близък или широк и далечен, зависи от това докъде ни е дадено да провидим. Така казват нумеролозите, а числата са знаци, по които се пророкува от хилядолетия.
Последните няколко години като цяло са лоши за селското стопанство, особено 2025-а! Масово овощари и лозари останаха без реколта заради пролетните мразове. Царевицата и слънчогледът ги отнесе сушата. Пшеницата стана, но пък цената ѝ падна. 191 офцеферми бяха поразени от шарка. Черната златка нападна и унищожи неизвестен брой градини. Тези факти са сериозен повод за промяна, ако фермерите не искат да влязат и увеличат процента на отпадналите от въртележката стопанства.
Ето например наскоро разбрахме, че Слави Трифонов, който регистрира Националния съюз на градинарите в България, а после и Националната био асоциация, се отказва от всичко, което е създал в последните десетилетия – овощни градини, лозе, полета с люцерна, винарска изба в Песнопой и е замразил проекта си за хотел при избата, за който дори има строително разрешение. „Всичко продавам“, потвърди той, когато му се обадихме.
Министерството избърза с някои директни плащания по Кампания 2025, за да облекчи донякъде бедите, които донесе на стопаните миналата година. От МЗХ отчетоха, че са разпределили тази година към производителите над 4,4 млрд. лева. Но сумата набъбна предимно заради изтичащия през 2025 г. краен срок за изплащане на одобрени и приключени проекти по ПРСР от миналия програмен период, както и заради компенсациите за измръзналите овошки и лозя, и заради плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост. Субсидиите обаче не могат да покрият размера на нанесените щети от унищожени реколти и стада. Затова е време за промени, които стопаните трябва да направят, за да накарат кризите да ги заобиколят.
От тази година ще започне да функционира Взаимоспомагателният фонд с бюджет от 24,5 млн. евро. Почти 45% от него са вноски от фермерите в растениевъдството, още толкова е националното съфинансиране и малко над 10% са европейски средства. Вероятно вече са удържани от земеделците по 1,5% от директните плащания.
Фондът ще покрива претърпени щети от 20% нагоре, което ще е голямо облекчение за производителите. Досега те можеха да получат помощ само при 100% пропаднали площи, а при 99% ги оставяха сами да се оправят. И тук обаче размерът на обезщетението ще зависи от това дали фермерът е сключил договор със застраховател. Компенсацията ще е 80% от разходите при полица и 40% без нея, тоест както си беше при 100% поражения.
Въпросът е дали определеният бюджет ще е достатъчен при природните катаклизми, чиято повтаряемост и сила се увеличават през годините.
През 2025 година например към 90% от площите с ранни трайни насаждения измръзнаха. Дотук държавата изплати 28,5 млн. лв. за череши, вишни и кайсии, и 16,4 млн. лв. за други видове култури, сред които ябълки, праскови, винени и десертни лозя, орехи и други. Тоест, само от едно природно бедствие обезщетенията почти достигнаха годишния бюджет на Взаимоспомагателния фонд. Само че бедствията нямат лимит. Редуват се наводнения и суши, градушки, пожари, болести и неприятели. Но има също така и пазарни кризи, които предизвикват загуба на доход. Синор пожелава на фермерите тези беди да ги отминат, но винаги да имат предвид думите на Платон: Ако искаш мир, готви се за война. На земеделски език това може да се преведе като „Пожелай си нормална година, но си създай убежища с нови култури, нови технологии и нови дейности, ако бедствията те връхлетят“. С две думи: Променяй се! Защото там е спасението.
Разбрахме вече, че обещанията на властите са илюзия. То не бяха милиарди за напояване; минимум 10% печалба за производители при продажбата на продукцията и 10% надценка за вносителите на плодове и зеленчуци (според неприетия Закон за агрохранителната верига); стриктен граничен контрол за остатъчни пестициди; формула за рентата; продължителното „може би – да и може би – не“ за ваксиниране срещу шарка; изброяване на виртуалните стада. Обещанията за закони се прехвърлят от министър на министър. Няма правителство, което да се задържи една пълна година, че да му се спретне хубав ефективен протест, ако мисли да го кара по старому. Всичко е от ден до пладне. Само земеделците си остават на място и гледат да се изправят след поредния климатичен или ценови удар. Когато спрат да разчитат на държавата, разбират, че бъдещето им е в промяната.
Разбирането не е от днес. След като над 10 години се създаваше и не видя бял свят Законът за браншовите организации и Камарата, в началото на 2023 г. отдолу нагоре и без постулати бяха регистрирани две камари, което си беше абсурдно. Без да има Закон за кооперативите, наскоро разбрахме, че се е получило създаването на кооператив от около 400 овцевъди.
В края на миналата година съпредседателят на НОКА и на Българската аграрна камара Симеон Караколев оповести тази новина. Потърсихме го тази година за повече информация.
„Започнахме да създаваме кооператива от 2016 година. Девет години ни отне да убедим хората, че като са обединени, са по-силни и по-полезни за бизнеса си. Кооперативът все още си няма име, създаден е от сдружения, регистрирани по Търговския закон. Членовете му продават млякото на три преработвателни предприятия, с които договорихме по-висока изкупна цена. Тази година овчето мляко се изкупуваше в страната средно за 1,80 лв./литър, а членовете на кооператива получиха по 2,05-2,10 лева без ДДС.
Надявам се, че тази година вече ще имаме Закон за кооперативите и не мисля, че изборите и смяната на земеделския министър ще попречат законът да бъде приет. Когато това стане, нашият кооператив ще планира създаване на млекопреработвателно предприятие или закупуване на дялове от съществуващо такова. Ще организираме по-нататък и борса за агнешко месо.“
Ето това е добър пример за промяна. Има риск, но и нещо по-голямо от него – създадено е доверие.
Ако някой от земеделците каже, че не вижда какво може да промени в работата си, това означава, че се е отказал да мисли. Достатъчно е да се концентрира, за да види къде са слабите места в бизнеса и да реши как може да подобри нещата. Защото няма нещо, което да не може да бъде подобрено.
Това ме подсеща за една притча, която прочетох в предговора на книга. Ето я:
Един цар много обичал съпругата си. Но за зла участ, тя била ухапана от смъртоносна змия и скоротечно починала. Царят безмерно страдал от загубата на любимата си. Спрял да се грижи за царството и за себе си, завладян от скръбта. Но един ден решил да построи на хълма до двореца най-красивата гробница на света за мъртвата си царица. Това решение го съживило. Повикал най-добрия архитект и най-умелите строители. Според проекта поръчал изключително красиви розови и бели мраморни блокове. Майсторите украсили входа на гробницата с безброй скъпоценни камъни. Със злато и стъкло били изработени сводът и вратата. Кристали блестели в бялата стая с ковчега. Най-големият диамант светел над него. Царят непрекъснато подобрявал гробницата, докато не я превърнал в съвършено произведение на архитектурата и изкуството.
Най-накрая, доволен от сътворената гробница, застанал в подножието на хълма да я съзерцава. Тя блещукала като сълза на върха, а слънчевите лъчи играели върху покрива. Внезапно обаче се взрял в някакво тъмно петно вътре в гробницата, което подразнило очите му. „Какво е това“, ядосано попитал той архитекта. „Това, ваше Величество, е ковчегът на съпругата ви“, отвърнал изненадан архитектът. Царят помислил малко и отсякъл: „Махнете го!“
