При саксийно отглежданите цветя, белокрилката най-често се появява по тези, които имат по-нежни и лекомъхести листа: бегония, цинерария, примула, азалея, гербера, каменно цвете и др. Мушкатото е едно от предпочитаните от нея растения.
Преди пръскането се отстраняват пожълтелите и изсъхналите листа. Ако в помещението има и други видове, те също се преглеждат за белокрилка. По долната страна на листата се намират дребни или едри жълтеникаво-зелени, овално-продълговати, неподвижни ларви. При разклащане на растенията излитат белокрилки.
При пръскането трябва да се намокри добре и долната страна на листата, където се намират ларвите. Правят се няколко пръскания през 8-10 дни. Желателно е сменянето на препарата при всяко пръскане, защото белокрилката лесна привиква към този, който изпозваме непрекъснато. Възрастните ларви се засягат по-слабо от препаратите.
Пръска се в по-топъл ден на открито. След изсъхване на листата, растенията се прибират.
Засъхването на периферията на листата е характерен признак за болестта сиво гниене, една от най-опасните и често срещащи се болести по цветята. Причинява се от гъбата Botrytis cinerea. Мушкатото се смята за сравнително здраво цвете, но напоследък пораженията по него от тази болест са доста големи. Сивото гниене се развива при висока въздушна влажност (над 90 % и по-ниска температура – 15-20С. Болестта започва с изжълтяване и засъхване по периферията на листата, което по-късно обхваща и вътрешната им част. Появяват се големи, неправилни, кафяви петна. Листните дръжки изтъняват и листата клюмват. Когато са засегнати и стъбълцата растението загива.
Помещеинята се проветряват редовно, за да не се задържа висока влажност в тях. Поливките се намаляват и растенията леко се засушават. Заразените листа се откъсват и унищожават. Поддържа се добър режим на отглеждане, за да могат да преодолеят болестта.
Засъхването по краищата на листата може да се дължи и на прекомерно поливане или силно засушаване. При отстраняване на този фактор листата продължават да се развиват нормално.