Липсата на резитба е една от най-сериозните причини за незадоволителната реколта от касисовите насаждения. От значение са пръскането срещу болести и неприятели, окопаването и торенето, но подкастрянето на храстите е много важна грижа.
Необходимо е да знаете кои клонки да премахнете и кога.
Всяка година от основата на касисовия храст израстват нови леторасти, които впоследствие образуват и разклонения. Ако не се подкастрят, те живеят относително дълго, но най-много и най-доброкачествени плодове дават на двегодишна и тригодишна възраст. На четвъртата година добивът от тях вече намалява, качеството се понижава, а на петата година разликата е чувствителна. Всички клони, водещи началото си от почвата, след четвъртата година трябва да бъдат изрязвани напълно. В това се заключава и ежегодната резитба на касиса.
Премахват се и някои по-млади издънки, ако те сгъстяват храста. Ако има клонки, които си пречат, то тогава трябва да се отстранят по-слабите. Така ще има ефект от окопаването, подхранването и поливането.
През първата година след засаждането, колкото и леторасти да са израснали, оставете само 3-4. През следващите години се оставят още по 5-6, докато станат 15-18. Тогава първите вече ще са станали на възраст за изрязване. Заедно с тях се премахват и по-млади, ако сгъстяват храста.
Най-подходящото време за резитба на касиса е февруари. Това растение се събужда рано от зимния покой, соковете изнасят резервни хранителни вещества от корените към надземната част. Закъснее е ли се с резитбата, много от тези хранителни вещества ще бъдат изхвърлени заедно с изрязаните клонки.
