Дипладенията се нуждае от резитба през февруари

Дипладенията (Dipladenia) е позната и под името мандевила (Mandevilla). От изввестните около 30 вида се отглеждат само няколко. В родината си Бразилия дипладенията е лиана и стеблата й достигат няколко метра дължина. Когато се отглежда в саксии обаче, тя се оформя като ниско храстче с оригинална конструкция. Листата са много атрактивни, овалноудължени, от 5 до 20 см дълги. При различните видове те са кожести, с бляскава тъмнозелена повърхност. Цветовете са много красиви, широко отворени фунии до 8 см в диаметър. Цъфти последователно от пролетта до късна есен. D. sanderi е с розови цветове, с жълто в основата им.
При D. splendens цветовете са изцяло розови, а листата са по-едри. По-малко позната е D. boliviensis, цветовете на която са бели, с розово-жълтеникава основа.

Не понася прякото слънце
Като типична лиана дипладенията обича светлината, но се чувства по-добре на полусянка и не понася преките слънчеви лъчи. Тя е топлолюбиво растение, особено през лятото, по време на цъфтежа. През зимата е в период на относителен покой, а топлината в помещенията трябва да е над 12 С. Особено обича наличието на влага във въздуха и почвената влажност да е умерена.
Когато растенията ще се отглеждат като лиани, трябва да се построи здрава и красива конструкция, по която те да се прикрепват и да им се придава желаната форма.
Дипладенията е отровно растение. Когато се провеждат резитби или се вкоренява, ръцете не трябва да се допират до отделящият се сок. Задължително е да се ползват ръкавици и след работа ръцете да се измиват със сапун. При поглъщане сокът е отровен.

Лека и богата почва
За да цъфтят растенията редовно, още през февруари трябва да се проведе оформящата резитба. От отрязаните клонки се правят резници. Вкореняването протича по-бързо и успешно, когато почвата се затопля до 25С. При размножаване в големи количества може да е използват и семена.
Почвената смес трябва да е богата на лесно усвоими хранителни вещества, лека и отцедлива. Съставя се от листовка, чимовка, добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 2:1:1:1. Саксията трябва да е добре дренирана. Особено внимание се отделя на поливането. През лятото то трябва да е редовно, но с малки количества. Почвата трябва да е винаги влажна, но без излишна вода в подложката. По време на относителния покой се полива оскъдно.