Вредни ли са за здравето “директните сортове” грозде?

С името “директни сортове” се означават лози, които се счита, че са устойчиви на филоксера и могат да се засаждат без присаждане във филоксерни райони. Под това име се включват и лози, които нямат достатъчна устойчивост на филоксера и трябва да се присаждат, но притежават известна устойчивост на мана и оидиум, както и по- висока устойчивост на ниски зимни температури от културната лоза.
“Директните сортове” имат различен произход. Едни от тях са вариации на видове лози от американската група, докато други са кръстоска между тях. Тези сортове (наречени “стари”) са били внесени от Америка в Европа в началото на възобновяването на унищожените от филоксера европейски лозя. Към тях спадат хибридите Отело, Ноа, Изабела, Конкорд, Жакез и др. “Новите директни хибриди” са получени в Европа от кръстосването на европейската лоза с американски видове лози. Най-известни са сортовете, получени от френските селекционери, Сейбел, Кудер, Малег, Кастел, Бако. Те се различават съществено по качество на гроздето и на виното от старите директни сортове.

Изискват песъкливи почви
Директни сортове се отглеждат в страни, като Франция, Сърбия, Румъния, Молдова, както и у нас и то преди всичко с любителско значение. Увлечението към засаждане на такива сортове се дължи преди всичко на това, че се отглеждат лесно, тъй като не се пръскат, освен по изключение и поради това, че не измръзват. Повечето от тях обаче не са устойчиви на филоксера и трябва да се присаждат, ако не се засаждат върху високо песъкливи почви (над 70 %). Освен това, те са взискателни към почвите и трябва да се засаждат на дълбоки, плодородни и добре влагозапасени почви. Ако са с недостатъчна влажност, гроздовете и зърната им остават дребни и с малко сок.


Напитката има “лисичи” вкус
От тези сортове се получават вина с ниско качество и обикновено имат привкус и аромат на диво, наречен “лисичи” вкус. Гроздето на червените сортове дава обикновено силно обагрени вина, които могат да послужат за подсилване на слабо обагрени напитки. Някой хора пък предпочитат да консумират гроздето от тези сортове в свежо състояние, заради специфичния им вкус. Месото е най- често слизесто, кожицата на зърната лесно се отделя от него, а семената са едри.
Мъстта на повечето сортове освен глюкоза и фруктоза съдържа и захароза, която влошава вкуса на виното. Твърде богата е на пектинови вещества, поради което при ферментация се образува метилов алкохол. В сортовете с червено грозде е установено наличието на диглюкозиди, които са крайно нежелани за виното и според някой автори – вредни за човешкото здраве, като някой смятат, че са и канцерогенни. Научни публикации, които да доказват вредното въздействие върху човешкия организъм от използването на грозде или вино от директните сортове, няма.

15 са разработените сортове у нас
В нашата страна са селекционирани над 15 сорта. От тях по-значителен интерес представляват сортовете Наслада, Сторгозия и др. Голямата актуалност от създаването на такива сортове се обуславя от необходимостта от опазване на природната среда, намаляване на влиянието на остатъчните количества от растителнозащитните препарати върху човешкия организъм и внедряване на промишлени технологии при отглеждането на лозовата култура.
В Европейския съюз, както и у нас (чл. 2, ал. 3 от Наредбата за правилата за класифициране на винените сортове лози) не се допуска отглеждането на сортове от групата на старите директни сортове Ноа, Отело, Изабел, Жакез, Клинтон и Хербемонт. Някои от страните-членки обаче все още произвеждат вина от тези сортове. Пример за това е Кипър, където се произвеждат напитки от сорта Отело и които са с добри органолептични качества.