Мулчиране със слама като стандарт?

Преди всичко в стопанства, отглеждащи царевица и работещи без плуг мулчирането със слама бележи напредък. То обаче разкрива нови възможности и при пшеницата и рапицата.

Дисковата брана едва се наложи и вече се дискутира въпросът дали не е необходим още един работен процес: раздробяването на стърнището с валяци, косачки или мулчатори. Преди всичко при често повтаряне на сеитбата на едни и същи култури мулчирането усложнява разпространяването на болести и вредители. Поради тази причина науката и консултантите пледират за мулчирането заради хигиената на площите.

Кой уред за кои условия за приложение е най-подходящ? Това изследваха Баварският земеделски институт и Провинциалната стопанска камара в Северен Рейн-Вестфалия миналата година. Режещ валяк, два мулчатора и пет косачки бяха използвани за това. Режещият валяк наистина можеше да бъде теглен бързо (15 км/ч), но не можа да раздели изобщо твърдите царевични стебла при суровите условия на есента на 2010 г. При сухи условия това може да изглежда по съвсем различен начин. Най-доброто качество при раздробяването предложиха сечка със сечка с чукове и контраножове, които са особено подходящи за царевица. След силажната царевица остава по-малко стърнищна маса за обработване и тук според провеждащите изследването сърповидните мулчатори също са подходящи, които печелят съревнованието най-вече с по-голямата широчина на работа.

Ако след царевицата следва пшеница без употреба на плуга, мулчирането е задължително. И ако мулчаторът вече така или иначе е част от стопанството, то е възможна още известна степен на свобода на избора. Например при влажни условия за жътва можете да оставите да стърчат и по-дълги сламки, след което да мулчирате допълнително. Ако поради постоянна влажност на почвата, за известно време не е възможна обработката й и като следствие от това се развие определен филц от бурени и остатъчни кълнове, имате възможност да възстановите обработваемостта на почвата чрез предварително мулчиране и обратно с плитка или среднодълбока обработка на почвата да постигнете прилично качество на обработваемост.

Специално в райони, където стопаните разполагат с малко време между жътвата и новото засяване, интензивното мулчиране на стърнището може да ускори гниенето на сламата като по този начин представлява фитосанитарна мярка. При сериозно застрашени от ерозия места обаче това е контрапродуктивно.

Но в практиката често е трудно. Мулчирането със слама като стандартна мярка поначало струва пари за допълнителните инвестиции и разходите за гориво. Решаващият аргумент обаче често трябва да бъде: Как човек непосредствено след жътвата да отдели необходимото допълнително време за това? Поради това е вероятно мулчирането със слама да се наложи първоначално в големите стопанства, в които не се използва плугът. Те също не разполагат с повече време през есента, но пък разполагат с необходимия капацитет и възможност за напасване, за да могат да получат необходимата сила, без да е необходимо да прекарват по-голямата част от времето си на улицата.

Селскостопанската кооперация Рьомланд в Дермбах (Тюринген) се сдоби със сърповиден мулчатор с широчина 8 м през пролетта на 2011. Използваната преди това сечка не се е справила с камъните на полето. При близо 1000 хектара пшеница, 400 хектара царевица и 300 хектара рапица, една такава машина може да влезе чудесно в употреба. „На първо място купихме мулчатора заради засяването на пшеница без използване на плуг след царевицата”, споделят членът на ръководството Щефан Кох и отговорникът за селскостопанските площи Клаус Краутвурм. „От 2010 и при нас се появи царевичен стъблопробивач.”

Предпланинското местоположение с почти 800 мм валежи, 6,9 градуса по Целзий средна годишна температура и брой на обработки около 30, направо „крещи” за безплужна обработка, не само заради кратките времеви отрязъци, но и защото така стимулира най-добрите стартови условия за културите, за да може да се получат въобще някакви приемливи добиви. И така уредът за мулчиране предлага полезна гъвкавост, освен опасността от стъблопробивач и фузариум. Поради това рапицата бе отрязана на сравнително високо ниво, заради засилено буренясване през 2011, стъблата впоследствие бяха раздробени с мулчатора. Защото за сеитбата през 2010 г. условията бяха всичко друго, но не и оптимални. Мулчирането преди торенето даде по-добра картина при последвалото култивиране.

„Не трябва обаче да се прави грешката да се кара прекалено бързо.”, казва Клаус Краутвурм. „ Мулчаторът не трябва да тегли откоси. В началото бяхме включили 300 к.с. пред прикачната машина. От това обаче пострада качеството на работата и трябваше да намалим скоростта. За 8 м широчина на работа 200 к.с. и 8 км/ч бяха идеални. По този начин за час се обработват 5-6 хектара.”/DLG-Mitteilungen