Цветното зеле се прибира на етапи, брюкселското може да спи и под снега

Главестото зеле е една от най-обичаната и употребявана храна от българина. Най-много се консумира през зимните студени дни, затова се отглежда за късно производство. Дължи се и на това, че през есента са най-подходящите климатични условия за доброто му развитие – по-хладно и влажно време. Тогава образува плътна и стегната зелка с по-добри вкусови качества. Когато зелките са за средно ранно производство, семената се засяват на открити лехи в края на април, а през втората половина на август – началото на септември зелките са готови за рязане. Късното зеле, засято в началото на юни, е готово в края на октомври – началото на ноември. То пълни кацата за предстоящата зима. Важна грижа при отглеждането на зелето е редовното поливане, подхранване, окопаване и борбата с зелевите вредители. Освен като кисело зеле и туршии, свежи зелки се запазват, като се оскубнат с корен и се закачат с главата надолу. Избират се най-здравите, непрерасли, плътни и ненаранени зелки.
Средно ранните и късните сортове зеле се прибират на един или два пъти, след падане на първите есенни слани. С прибирането не трябва да се закъснява, последните зелки трябва да са прибрани преди температурата да е спаднала под – 5С. Ако падне под 0С се изчаква зелките да се размразят, и тогава се прибират. Засегнатите от ниски температури зелки са с намалена способност за съхраняване.

Карфиолът е готов през октомври
Цветното зеле, карфиолът, се отглежда както главестото. И то предпочита есенното реколтиране. За получаване на разсад семената се засяват през юни, а растенията се разсаждат през юли. Цветното зеле е по-взискателно от главестото към почвената и въздушната влажност и към хранителния режим. Не трябва да се допуска засушаване. Много добре се влияе от шербетуване. Получават се висококачествени глави. Образуването на глави не става едновременно, затова реколтата се прибира последователно на степента на готовност. Необходимо е навреме да се изрязват, защото бързо се разпадат на отделните части. Прибирането започва от края на септември до края на октомври. Когато настъпят студовете (от 0 – 4С) и има глави, които са малки и недостатъчно готови, цветното зеле може да се доотгледа. Използва се мазе или студен парник. Растенията се изваждат с голяма буца почва около корените и се нареждат едно до друго (под една рамка се побират 50-60 растения).

Интересните разновидности
Броколито е разновидност на цветното зеле. Образува зелева глава с плътно наредени цветни пъпки. Отглежда се както цветното зеле и в същите срокове на сеитба, засаждане и време на прибиране – от септември до ноември. Някои сортове образуват странични, по-малки глави след като се отреже централната глава. Главите запазват добре качествата си и при замразяване. От 100 кв.м се получават 150-200 кг глави.
Брюкселското зеле се отглежда заради малките зелчета – до 90 броя по стъблото. То е студоустойчиво и някои сортове могат да презимуват и на открито. Отглежда се както късното зеле в същите срокове и грижи през вегетацията. За да се уплътнят по-добре зелчетата, когато започнат да се формират, се прекършва стъблото. В края на октомври и през ноември растенията се отрязват и зелчетата се оронват. Прибирането може да стане и през зимата. От 100 кв.м се получава 80-100 кг продукция.