През юли трябва да разсадите корените на цветното зеле

Цветното зеле у нас се отглежда най-добре като есенна култура. В по-прохладните райони като Софийското поле, Подбалканската долина, Черноморското крайбрежие и някои планински долини може да бъде засадено и като пролетна култура.
Отглеждането става чрез предварително производство на разсад, който при есенното производство обикновено не се пикира. Семената се засяват през втората половина на май или в началото на юни в открити лехи, на редове с разстояния 4-5 см. Трябва да поддържате оптимална влажност на почвата, да го подхранвате 1-2 пъти с минерални или органични торове и да водите борба със зелевата бълха и зелевата муха, ако се появи. Разсадът е готов след 4-5 седмици.

Осигурете влага и хранителна среда
Разсаждането се извършва около средата на юли. Избират се плодородни почви с богато съдържание на органични вещества и добра възможност за поддържане на постоянна влага. Разстоянията при засаждането са 60 см между редовете и 40-50 см в тях. При първото или второто окопаване се прави загърляне, което е от особено значение за поддържане на влага в почвата около стъблото и спасяване на растенията, в случай че са нападнати от зелевата муха. Изобилното наторяване е едно от важните мероприятия за осигуряване развитието на мощна коренова и листна система. То се извършва 2-3 пъти през време на вегетацията. Първото подхранване и окопаване се прави 10-15 дни след разсаждането, а второто 20-25 дни по-късно. Добре е да осигурите и оборски тор, амониева селитра, суперфосфат и калиев сулфат. Фосфорните и калиевите торове може да се внесат с есенната дълбока оран, а останалите през време на вегетацията. Особено благоприятно се отразява подхранването с течен оборски тор. Редуването на органични и минерални торове дава най-добри резултати. Засушаването, дори и когато е краткотрайно се отразява неблагоприятно, поради което поливанията трябва да бъдат редовни. Напояването чрез дъждуване дава най-добри резултати. При нормални условия главите нарастват за 15-20 дни след като започнат да се образуват. Пряката слънчева светлина попаднала върху тях влошава качеството им, поради което е добре да се покриват с 1-2 пречупени външни листа. Това не се налага при сортове които се засенчват сами.

Сортове
Продукцията е готова за прибиране през втората половина на месец септември и през целия октомври, което зависи от сортовите особености. Всички сортове, които се отглеждат у нас са чужда селекция.
Америго – главите са с голям диаметър, средно високи и покрити с вътрешни листа. Цветът е белезникав, повърхността е със среден релеф и фина структура. Предназначен е за есенно отглеждане.
Инклайн – главите са плоско кръгли, със силна сводестост и покритие с вътрешни листа. Цветът е бял, с грапав релеф и фина, до средна структура, сбита. Предназначен е за есенно отглеждане.
Мемфис – главите са средно едри, с плоско-кръгла форма при напречен пререз и добро покритие. Окраската на повърхността е слонова кост, със среден релеф, без власинки. Предназначен е за есенно отглеждане.
Амейзинг – образува плоско-кръгли глави, средно до силно изпъкнали. Те са плътни, със средно грапав релеф и много добро покритие. Окраската е слонова кост. Вкусът е много добър, сладък.
Гудмен – главите са едри, със силна изпъкналост. Цветът е слонова кост, релефът на повърхността е средно грапав до грапав. Ранозрял до средно ранозрял.
Ерфуртско джудже – един от най-известните и разпространени от дълги години у нас. Развива дребни до средно едри растения, със средно едри глави. Те са плътни, със снежно бял цвят и отличен вкус. Ранозрял и добивен сорт, особено подходящ за парниково и ранно полско производство.