Последната седмица на май започна очарователно и завърши разочароващо. Вчера разговаряхме и с производител на зеленчуци, който повдигна завесата какво се случва на борсите (виж по-долу). „Чувствам се унижен от държавата“, каза той. И допълни, че все повече земеделци решават да се дерегистрират като фермери и да работят на тъмно и без субсидии заради бюрократичната машина.
В началото на седмицата зърнопроизводители се събраха край Айтос при все още зелените житни полета на Никола Николов за фестивала Ден на полето. Фолклорът и мъжката вокална група Авролева, която е печелила не един конкурс, повдигнаха емоциите на гостите, заедно със сутрешното кардио на футболния фермерски мач на открито.
Дори и призивът на председателя на НАЗ Илия Проданов в този ден (27 май) към всички браншови организации за обединение срещу европейските планове, свързани с отрасъла, бе сговорчив и оптимистичен, в смисъл, че идва беда, но заедно можем да се опитаме да я спрем. Беше хубав ден.
НАЗ призовава за общ земеделски фронт срещу новия план на Брюксел за финансиране на отрасъла
Работната седмица все пак завърши разочароващо, тъй като МЗХ обяви близо три пъти по-ниска от очакваната ставка по еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал. За справка: през 2024 г. земеделците получиха 104,56 лв./ха, а сега 39,09 лв./ха. Пак в петък парите бяха преведени, но не направиха никого щастлив.
---
Вчера потърсихме председателя на АЗПБ Венцислав Върбанов и го попитахме ще откликне ли на поканата на Илия Проданов за обща позиция срещу аграрния проект на Брюксел. „Разбира се!“, каза той. И обясни, че си представя реакцията на браншовите организации като общо становище, което да се изпрати до земеделския министър. Георги Тахов, от своя страна, трябва да представи пред европейските власти категоричната опозиция на българските земеделци срещу предложения нов тип аграрно бюджетиране в периода 2028-2034 г.
Върбанов допълни, че в петък АЗПБ е изпратила писмо до премиера Росен Желязков с три искания – България да не подкрепя повишените мита върху торове от Русия и Беларус, а ако те все пак се приложат от 1 юли, ЕК да създаде компенсаторен механизъм в подкрепа на земеделците. Другото, за което настоява асоциацията, е да се задейства дерогация върху определени, забранени от ЕК продукти за обеззаразяване на семена на пролетните култури, тъй като без тях земеделците вече за трети път презасяват унищожени от телени червеи семена. Третото искане е да се възстанови украинската помощ. Причината е, че в момента производителите са в по-лоша позиция отколкото са били в предишните години. „Цените на зърното принципно достигат върха си месец преди жътвата, а в момента са на дъното“, обясни Върбанов. Цените на млякото се сринаха, а вносът на суровина се увеличава. И още – вече някои стопани, притиснати от обедняването, унищожават продуктивните си животни, които са селектирани дълги години.
Председателят на АЗПБ допълни, че земеделците биха искали да получат повече информация за какво ще се харчат заделените в бюджета 1,3 млрд. лв. за напояване. Те не знаят в кои обекти ще се инвестират средствата и как ще се изберат изпълнителите. „Някои колеги от Управителния съвет са притеснени, че има риск изпълнението да не доведе до добър резултат“, каза Върбанов. Изобщо, той заяви, че ще настоява да има повече светлина за харченето на тези толкова необходими средства.
---
Искането на президента Радев за референдум дали да въведем еврото през 2026 г. събуди инстинктите на управляващите, в това число и на председателя на Държавната комисия по стокови борси и тържища Владимир Иванов. Почти ежедневно той коментира по студията, че еврото няма нищо общо с цените на едро на тържищата, които се управляват от пазара и климата. Накрая Иванов обяви, че вече всеки понеделник ще дава брифинг, за да обявява ценовите движения храните, които комисията следи.
---
Докато слушахме г-н Иванов, изведнъж ни се прищя да разровим въпроса как всъщност функционират борсите и какво е мястото на производителите на плодове и зеленчуци в тях. Затова проведохме дълъг разговор с производител на зеленчуци, който продава стоката си и там, и в търговските вериги. Няма да му казваме името, защото властта е доста чувствителна, когато я критикуват. Ето какво разказа той:
„Всяка сутрин се отправям към голямата борса до Първенец или до Огняново. Към 3 часа заставам, сбутан в чакъла на някое паркомясто (щото вътре всички складове са заети) в Огняново, или на голата асфалтова площадка на борсата до Първенец, и чакам клиенти. Производителите нямат никакви привилегии в борсите. Складовете, които са на добри места, са заети пожизнено от търговци. Не можеш да се вредиш за тях, трябва наемателят на почине, за да го освободи. Ние, земеделските производители, непрекъснато сме унижавани от държавата. Защо „унижавани“ ли? Защото аз стоя там, на паркомястото, с кашоните, продавам стока, за която съм се грижил два-три месеца да я отгледам, опазя, обера. И когато стане 6-7 часа сутринта, започвам да се притеснявам. Знам, че ме чака много работа в стопанството. Продал съм нещо, другото стои. И тогава идва един циганин, рита с крак кашона и ме пита за колко ще му продам зеленчуците. Казвам му цена и той започва да се подиграва с труда ми. Обещава да вземе всичко за почти никакви пари. И аз знам, че после, като продаде за 1 час стоката, ще спечели повече от мен. А моите зеленчуци са сертифицирани по GLOBALG.A.P. Качествени са, продукцията е чиста. Ето затова се чувствам унижен. Ако държавата стоеше зад мен, щях да съм горд производител. В моята позиция на унижен и оскърбен са всички средни и малки производители.
Освен това знам, че аз си плащам данъците и осигуровките – моите и на работниците, институциите ме проверяват редовно инситуциите и 3-4 дни ми блокират работата. А търговчето, на което съм харизал стоката, прибира парите в джоба си и не се отчита пред никой. На всички борси е така – търговците не издават касови бележки и фактури.
Ако в големите борси стоката на един производител е около 500 кг до 1 тон, то стоката на един вносител е 25 до 50 тона. С вносителите не може да се преборим, защото те купуват от Македония, например, продукти за 1 лев/килограм, а декларират на границата, че ги е закупил за 20 стотинки. Така плащат 4 вместо 20 стотинки ДДС. И тъй като си спестяват от данъка, продават на по-ниска от нашата цена, с което нашата стока става неконкурентна. Не мога да разбера как за толкова години държавата не намери начин да прибере вересиите!
Забелязвам, че все повече регистрирани земеделски производители се отказват от европейските субсидии и минават изцяло на черния пазар. Те пак си произвеждат и си продават стоката на търговците, но пък за сметка на това не чертаят, не ходят в земеделски служби да подават документи, не си плащат данъците, не си записват в книга пръсканията и торенето. Ако имат 60 декара със зеленчуци, прибират чисто към 50 хиляди лева годишно и са доволни. Не им трябва обвързаната подкрепа и тормозът на бюрокрацията.
А толкова лесно Министерството на земеделието може да изкара на светло целия сектор Плодове и зеленчуци! Само трябва да каже, че обвързаното подпомагане ще е в размер на 20% от приходите от продажбата на продуктите. Така, ако през годината си продал стока за 1 милион лева, фондът трябва да ти плати 200 хиляди. Просто е, а не се прави и не мога да си обясня защо. Вместо това – тотална бюрокрация, загуби за държавата и все повече земеделци, които излизат от системата и минават на тъмно.“
Надя Петрова
