На фона на обезлюдените села в България и намаляващия брой животновъдни стопанства един фермер от Подбалкана олицетворява упоритата борба за продължение на традиционния земеделски бит, съобщи радио „България“.
През последното десетилетие броят на козите в България е намалял с около 30%, а някои автохтонни нашенски породи в даден момент са били на ръба на изчезване, показват официални статистически данни. Въпреки тревожната тенденция Димитър Тотев от подбалканското село Турия, община Павел баня в област Стара Загора, решава да вдъхне нов живот на родния си край, като съживи една почти изчезнала порода – българската бяла млечна коза.
„В началото отглеждах обикновена местна порода. А изборът ми на кози е поради 2 причини. Аз доста години бях в Гърция. Там работих при един човек, който притежаваше 700 бройки кози. Просто ми харесаха животните – лесно се гледат. Искат само да си по-внимателен, да не ги тормозиш и ти се отплащат с мляко. Сега гледам българска бяла млечна коза. Започнахме с 5 животни от Русе и така възстановихме стадото. За 10–12 години всички кози станаха бели, защото оставяме само тези, които носят гена на бащата. Породата е типично българска – създадена е тук, за нашия регион", обяснява Тотев.
Процесът на селекция изисква години търпение. Днес фермата на Димитър произвежда до 300 литра мляко дневно в пиковия сезон. Но козите му дават мляко само 4 месеца годишно, през останалите 8 месеца те са бременни или пък яретата сучат. „Ако не успеем да продадем яретата за доглеждане, те продължават да сучат, а ние не вземаме мляко", казва животновъдът.
През зимата разходите за фураж и поддръжка почти изяждат печалбата му. За да изхрани своите 120 кози, той трябва да подготви 2000 бали груб фураж. „Каквото остане след сметките за ток и вода, е за нас", уточнява Димитър.
Иначе създаването на мандра звучи като логично решение. Но реалността е друга. Негов колега в района на селото инвестирал 120 хиляди лева, събрал пари от кредити и приятели, а накрая се оказало, че няма кой да работи – липсват технолози и работна ръка.
Той подчертава, че докато големите ферми работят с държавни субсидии, дребните производители разчитат на местни мандри, които изкупуват суровото мляко на много ниски цени. И още – почти невъзможно е да стигнеш до търговските вериги, ако си малък производител– договорите са тежки, а държавата постоянно поставя административни спънки, споделя животнтовъдът.
Основният му проблем е бюрокрацията, изтъква той. „Тук просто много пречки има, много държавни органи. Ако един ти разреши, двама ще ти забранят. Не сме опитвали да създаваме краен продукт, защото спънките са много. Примерно за да продаваш сирене в магазин, се изискват документи за всяка стъпка – етикети, анализи, сертификати… Става твърде скъпо. Във Франция фермерът слага продукта на витрина и го продава като занаятчийски. Тук това е невъзможно", отбелязва Димитър.
А какво се случва, когато все пак започнеш да произвеждаш краен продукт?
„Тогава вече идва трудното. Трудно можеш да го продаваш само на фермерски пазари, като пак трябва да отговаряш на определени изисквания. Не можеш и в магазина да влезеш, защото нямаш количество. Ти няма как да имаш един тон сирене и да искаш да захранваш магазин в някоя верига. Той продава по 100 кила на ден, а ти имаш за 10 дена сирене", обяснява животновъдът.
Днес българската бяла млечна коза вече не е застрашена порода, но битката за оцеляване на хората, които я пазят, продължава – при това вече без европейските субсидии в подкрепа на традиционните фермери, тъй като този вид коза се счита за възстановен. И макар да има програми за отглеждането на редки породи, тежките изисквания и ограниченото им приложение правят достъпа до тях почти невъзможен за стопани като Димитър.
„Това не е бизнес, това си е жива мъка! Хванали сме се на хорото и поради тази причина не се отказваме, защото винаги сме се надявали, че ще дойдат по-добри времена. Ако държавата иска да помогне, нека просто да не ни пречи. И да не дотира „наши хора", а да остави пазара да работи. А ако си добър производител, клиентите ще те търсят" – заключава Димитър Тотев.
