Цветната градина в края на лятото

Засаждането на луковиците на цъфтящия през юни и юли крем (Lilium)трябва да направите през септември. Дълбочината на засаждане да бъде 3-4 пъти височината на луковиците, а разстоянието между тях 15 – 20см.
Нарцисите ( Narcissrus) виреят най-добре в песъчливо-глинеста почва с добро съдържание на хумус. Те не понасят пресния оборски тор. Ако почвата е бедна на хумус им се осигурява добре прегорял оборски тор или влажен торф. Ако ги засаждате в лехи, се оставят 20 см разстояние между редовете, а вътре в реда 10–15 см една от друга. При засаждане на групи е достатъчно разстояние от 15 см една от друга.
При засаждане на зюмбюлите (Hyacynthus) трябва да се внимава да не се повреди венецът от корени върху дънцето на луковицата. В по-тежки почви зюмбюлите не бива да се засаждат по-дълбоко от 10 см, а в леки почви – на 15 см.
С изключение на есенните и зимните астри, всички декоративни тревисти растения, засаждани като бордюри около лехите, могат през септември да бъдат разделяни и разсаждани. Всичките им надземни части трябва да се отрежат ниско до земята. Корените се скъсяват приблизително наполовина. Мястото, където ще се засаждат растенията трябва да бъде толкова голямо, че корените да застанат в почвата вертикално. Необходимо е добро уплътняване и поливане. Сигурно прихващане се постига, ако веднага след засаждането им се направи защитна покривка на почвата.
През втората половина на месеца трябва да огледате внимателно растенията в алпинеума и да намалите онези, които са избуяли силно. Когато растежът им не може да бъде ограничен само чрез изрязване, трябва да ги извадите и разделите.
За засаждането на градинските теменуги (Viola), незабравките (Myosotis) и паричките (Belis perenis) последният срок е първата третина на месец септември.
Отнася се за засетите през юли. Това е крайното време да бъдат разсадени в лехи на открито, където ще се вкоренят добре и ще дочакат пролетта, когато ще ги засадите на окончателните им места и на фигури по ваш избор.
Грудките на ранно цъфтящите гладиоли (Gladiolus) трябва да бъдат извадени от почвата през септември. Не чакайте надземните им части съвсем да пожълтеят или да изсъхнат. След прибирането на грудките трябва да се избягва нараняването им. Дори и най-малкото им надраскване създава условия за проникване на вредители. Полепналата по грудките почва трябва внимателно да се изтръсква. Оставете прибраните луковици на проветриво място, за да просъхнат. Наредете ги в плитки щайги, разбърквайте ги всеки ден, докато изсъхнат.
Сухите цветя трябва да бъдат изрязани и изсушени на време, ако искате да запазите ярките им тонове. Отрязват се, преди да са се развили напълно, като се избира сухо време. За изсушаването се навързват на малки снопчета и се окачат на проветриво, по възможност тъмно място.
Иглолистните дръвчета и други декоративни растения, които запазват зеленината си през зимата, в края на септември трябва да бъдат напоени добре, независимо от времето, за да прекарат зимата добре. През студеното време те могат да бъдат увредени именно от липсата на влага.
Голяма част от цветята, които сте отглеждали в лехи ще продължат да цъфтят още дълго време, ако преди първите нощни студове ги прехвърлите в саксии.
Най-леко понасят прехвърлянето мушкатата (Pelargonium), обичка (Fuchsia), луковичните и други бегонии (Begonia), както и калцеоларията. Растенията се изваждат с права лопата като почвата около корените им се запазва и се засаждат в подходящи по-големи саксии. След това се нареждат на светъл прозорец, в хладно помещение и се поливат обилно.
Засетите на открито през втората половина на септември макове (Papaver) и невен (Calendula) ще цъфнат през следващата година значително по-рано от засетите през пролетта. Младите растения понасят добре зимата. В леха, широка 1.20 м, се засяват 5 реда, в които се пускат 4-5 семената на гнезда. Разстоянието от гнездо до гнездо е от 20 до 22 см. След поникването им на първо време не се разреждат. Това се прави през пролетта. Лехите трябва своевременно да се защитят, като нахвърляте върху тях клонки от ела и смърч.