Къде да настаним овошките

Наближава най-благоприятния срок за засаждане на овощните дръвчета. Предварително се подгответе, избирайки най-подходящите площи за новата овощна градина. Фиданките се засаждат на постоянно място, където ще се развиват и плододават в продължение на десетки и повече години. Ако условията не са подходящи, от тях не могат да се очакват добри резултати и дълъг живот. Това най-често се установява чак когато дърветата встъпят в плододаване и допуснатите грешки вече са непоправими.

Почвата е основният фактор, от който зависи растежът, родовитостта и дълголетието на овошките. От нея те се снабдяват с вода, хранителни елементи и кислород. Освен това тя е средата, в която те се закрепват, за да растат в изправено положение. Основната маса от корените се разполага на дълбочина 60-80 см, а отделни корени проникват и до 2-3, а в някои случаи и до 6-8 м. Овощните дървета ще се развиват и плододават добре, когато почвата е пропусклива най-малко на дълбочина до 1,5 м. При лоша водопропускливост, която се дължи на плитко разположен пласт от тежка и плътна глина или непрекъсната скална маса, освен че корените трудно проникват на дълбочина, се получава и преовлажняване и задушаване. Същото явление се наблюдава и при високо ниво на подпочвените води. Не бива да се създават овощни градини и в места, където подпочвените води се повишават, макар и временно, по-високо от 80 см. Това лесно може да се установи, като се постави по-широка тръба на дълбочина 1-1,50 м и целогодишно се наблюдава нивото на подпочвените води.

Механичният състав на почвата също оказва влияние върху дърветата. В планинските и полупланинските райони, където валежите са повече и изпарението е по-слабо, те растат по-добре на по-леки и пропускливи почви. В по-топлите и с по-малко валежи райони глинестите и по-влагоемки почви са за предпочитане. Изборът на видовете и подложките също така трябва да бъде съобразен с механичния състав на почвата. Ябълката, дюлята и джанковата подложка при сливата, кайсията и прасковата понасят сравнително по-добре по-тежките и преовлажнени почви. Кайсията върху кайсиева подложка, прасковата върху прасковена подложка, черешата и донякъде крушата се развиват по-добре върху по-леки и пропускливи почви.
Овощните растения се развиват и плододават най-добре на по-богати и запасени с достатъчно хранителни вещества почви. Успешно могат да се отглеждат и на по-бедни почви, но при условие, че редовно и по-обилно се торят.
Химическият състав на почвата също оказва съществено влияние върху силата на растежа, дълголетието и родовитостта на овощните растения. Повечето видове се развиват най-добре върху почви с неутрална до слабо кисела реакция. Сравнително по-добре понасят слабо алкални почви бадемът, кайсията, черешата и вишната, присадени върху махалебка.

При избора на място за овощна градина трябва да се обърне внимание и на климатичните фактори. Не бива да засаждаме праскови и бадеми в райони, където температурите през зимата падат под минус 22-23С. Ябълката, сливите, вишните могат да понесат температури до минус 28-30С, а останалите видове измръзват под минус 25-27С. В районите, където късните зимни и повратни пролетни застудявания са често явление, не се засаждат раноцъфтящите видове, като бадем, кайсия, праскова, джанка и череша.
Валежите също са с решаващо влияние върху развитието на овощните растения. Особено чувствителни в това отношение са ябълката, дюлята, крушата и ягодоплодните видове, които трудно успяват в повечето райони у нас без напояване.

Релефът оказва съществено влияние върху интензивността на климатичните фактори и почвените условия. Най-подходящи са равнинните и леко наклонени терени – от 5 до 12C. На такива площи се засаждат ябълка, круша, дюля, праскова и ягода. Сливи, череши, вишни, бадеми, орехи и кайсии могат да се засаждат и на по-наклонени терени, но не повече от 12C. При по-голям наклон е необходимо да се извърши терасиране.