Резките температурни промени и необичайните за зимата затопляния, редувани с мразовити дни през април, доказват, че са необходими дългосрочни мерки за адаптация и управлението на риска в земеделието, както от страна на фермерите, така и на държавата. Ценни съвети в тази област дават авторите на климатека.бг Надежда Шопова, инженер агроном и асистент в секция „Климат“ в ИИКАВ при БАН, и Роман Рачков, експерт по агрономия и земеделие, който е и председател на Българската асоциация по биологична растителна защита.
Публикуваме със съкращения анализа на експертите, които представят актуални данни от щетите, нанесени през последните три месеца върху плодове, зеленчуци и полски култури.
„Свидетели сме на все по-чести и резки промени в климатичните условия и зими с нов характер, с честа температурна игра на топло и студено. Пример за това е настоящата година – след необичайно топла зима, през март и април температурите в страната паднаха до значителни отрицателни стойности. Резултатът е сериозно измръзване на различни култури, сред които кайсии, череши, сливи и рапица.
Щетите за земеделието – един от важните сектори на българската икономика – са сериозни и в крайна сметка ще засегнат всички нас. С намалено местно производство и по-високи цени, ефектите от климатичните екстремуми ще бъдат усетени пряко и от потребителите.
Производителите понасят директни загуби на реколта и доход, а потребителите ще се сблъскат с ограничено предлагане на местни плодове и по-високи цени. Вносът ще запълни част от недостига, но на значително по-висока цена, което означава, че за част от домакинствата някои плодове могат да станат недостъпни.
Тези събития ясно показват, че климатичните промени вече не са абстрактен риск, а реалност с пряко отражение върху икономиката и благосъстоянието на хората. Затова са необходими координирани усилия от всички участници в сектора – фермери, държавни институции, застрахователи и други заинтересовани лица и организации.
Какво се случи с времето последните месеци?
След необичайно топлото време през януари отбелязахме най-студения февруари от 2013 г. насам, като след средата на месеца се установи зимна обстановка над цялата страна. По данни на НИМХ през периода 16–24 февруари максималните температури на въздуха са се понижили под нула градуса по Целзий (C), като явлението е известно като ледени дни. В много райони на Североизточна България се отчете студена вълна с поне 5 последователни дни с минимална температура на въздуха под минус 10 градуса по С. В село Главиница, Силистренско на 22 и 23 февруари минималната температура падна под минус 20 градуса.
В периода 20–24 февруари бяха регистрирани и критични минимални температури за излезлите от принудителен покой овошки със стойности: около минус 19 градуса – в Кнежа и Драгоман, а в Добрич минус 21,6 градуса. При кайсията в агростанция Силистра още тогава са установени повреди от измръзване.
А с последвалите мразове под – 3 градуса С на 20 март и 8 април в много райони щетите се увеличиха. Все още няма оценки за щетите, известни са само частични данни за частни бизнеси и региони, но със сигурност тези екстремни климатични условия ще имат сериозно въздействие върху земеделската продукция в засегнатите райони.
Надежда Шопова направи следните уточнения по темата. „По принцип най-студеният месец е януари, но тази година тази роля се падна на февруари. Отрицателните температури нанесоха щети, които бяха най-сериозни в Североизточна България, където са съсредоточени кайсиевите насаждения. В навечерието на пролетта – 20 март, на места минималните температурите бяха под минус 3 градуса по С. Това нанесе нови поражения вече при цъфтеж, а на 8 април мразовете отново паднаха до критичните. Остава да се отчете процентът на повредените цветове и завръзи като помощи се изплащат при 100% установени измръзвания. Получи се вълна от критични температури в различни етапи от развитие и при различни условия, комбинацията, от които ще оформи крайния процент на повредите”. Особено уязвими към внезапните студове са култури като рапицата, ако се намира в чувствителна фаза на развитие през този период. Доста често радиационно-минималните стойности близо до почвената повърхност са дори по-драстични. Освен за избързала в развитие рапица, рискове съществуват и за вече поникналия слънчоглед, който също може да бъде засегнат от резки температурни спадове, коментира още Шопова.
Защо тези застудявания и резки промени в температурите имат пагубен характер за овошките и други култури?
В края на зимата растителният метаболизъм започва да се възстановява, когато температурата на околната среда достигне определен температурен праг за развитие. Колкото по-висока е температурата, толкова по-интензивно е развитието. Растенията се нуждаят от определено количество топлина, за да започнат генетичния си процес на развитие, който се измерва чрез сумата от ефективните температури – разликата между температурата на околната среда и температурния праг за развитие на растението.
Този показател, свързан с фенология, характеризира фазите на развитие на растенията и е индикатор за биологичния им часовник. Растенията се нуждаят от топлина, за да растат и да се развиват, като в определени фази настъпват последователни фенологични събития: листообразуване, цъфтеж, узряване на плодовете, увяхване. Растенията, както и насекомите, не могат да поддържат собствена температура и се развиват спрямо сезонните температурни промени.
Когато зимите са по-кратки и топли, необходимата топлина за началото на цъфтежа се натрупва по-рано, което увеличава уязвимостта и риска от щети при последващи екстремни застудявания, каквито наблюдавахме тази година.
Как се отразява на земеделците?
Според Роман Рачков голяма е вероятността стопаните, които отглеждат череши, праскови и кайсии тази година да са без реколта или тя ще бъде в минимални количества, като при всяко положение ще претърпят и сериозни финансови загуби.”
В подобна ситуация е напълно очаквано земеделските производители да поискат компенсации от държавата – както всъщност вече правят. “Но какво означава това на практика? За да бъдат изплатени такива компенсации, средствата ще трябва да дойдат от другаде – от бюджета за образование, култура, отбрана, пенсии, пътища или други обществени нужди. И тук стои основният въпрос: трябва ли обществото да поема загубите на частни субекти? По мое мнение – не. Всеки земеделски стопанин следва да оцени рисковете в сферата, в която работи, и да предприеме адекватни мерки. Сред тях задължително трябва да бъде и застраховането на трайните насаждения срещу реално предвидими природни рискове. Земеделските стопани, които взимат заеми например, се застраховат задължително, но все пак застраховането не е масова практика у нас”, коментира още Роман Рачков.
Застраховането на трайните насаждения срещу реално предвидими природни рискове е препоръчително за стопаните. Източник. Според Рачков, ако държавата дава компенсации във всякакви подобни ситуации, рискуваме да създадем практика, при която всеки започва да търси компенсации, а определени групи – особено онези с политическо значение за настоящите или бъдещите управляващи – реално ще ги получават. Това обаче изкривява принципите на свободния пазар, към които като общество и държава твърдим, че се придържаме. Ако поемем по този път, на практика ще прехвърлим загубите върху обществото, а ще оставим ползите в частни ръце. А в крайна сметка, всеки, който ръководи някакъв бизнес следва да се опита да предвиди и да намали потенциалните рисковете за дейностите си.
Някои застрахователи днес продължават да се придържат все още към стари, календарни методи относно фенологията и времето, от което започват да предлагат застраховки. Като например стартиране на застрахователната кампания по отношение на трайните насаждения след 20-ти април, което на фона на променящия се климат днес вече не е актуално.
Тук мястото на държавата е да се намеси законодателно в регламентирането на процеса, като се вземат предвид реалните и актуални метеорологични условия, които очевидно се променят под влиянието на климатичните промени.
Алтернативен или допълнителен подход би бил държавата да насърчи земеделските производители да се самоорганизират и създадат собствен гаранционен фонд, който да покрива евентуални бъдещи загуби от подобни събития. Този фонд би могъл да включва и минимално държавно участие, както и с такова от страна на застрахователите. Но какъвто и модел да се избере, е ясно, че не можем да продължаваме по досегашния начин, коментира Рачков.
Според Надежда Шопова, при вече нанесени щети, възможностите за реакция са ограничени. За бъдещи рискове, фермерите могат да използват и прогностични инструменти за слани и температурни колебания например, които са базирани на дигитални модели и изкуствен интелект (Ценова и колеги, 2024). Предварителна 3-дневна прогноза, увеличава времето за реакция и защита на реколтата. От друга страна, някои агрохимични препарати могат да забавят растежа, но при напредналата фаза на развитие те вече не са ефективни. Възможно е изгаряне на органични отпадъци за затопляне на насажденията, но този метод изисква предварителна подготовка. Подобен случай, но за защита на лозята от измръзване, имаше неотдавна и във Франция.
Надежда Шопова поясни ,че „важно фермерите да съобразяват агроклиматичните особености на региона, тъй като при прекалено напреднал разсад и овошки, мерките могат да са недостатъчни. Преосмисляне на избор на култури и сортове, сроковете на сеитба и засаждане на открито, както и ранното застраховане, са основни стратегии за намаляване на рисковете в бъдеще.”
От другата страна на уравнението стои потребителят
Според Рачков, на пазара празно място не остава – търсенето ще бъде задоволено чрез внос. Проблемът е, че вносните плодове ще достигнат до потребителите на значително по-висока цена, в сравнение с местното производство. Толкова висока, че за част от българските домакинства те може да се окажат недостъпни изобщо.
Пазарният принцип е ясен – „например при черешите, когато цената падне под 2 лв., търсенето на пазара се покачва значително, защото повече хора могат да си позволят“, коментира Надежда Шопова.
Занапред ще ставаме свидетели на все по-променливи и непредвидими климатични условия и именно затова е необходимо да бъдат взети мерки от различни участници. Фермерите следва да предприемат активни мерки за управление на риска – сред тях ключова роля играе застраховането на насажденията. От друга страна, ролята на застрахователите, също е много важна, защото те могат предлагат по-добри застрахователни пакети и продукти. Държавата може да подпомогне този процес чрез стимули и законодателни инициативи, както и чрез насърчаване на създаването на гаранционни фондове. На по-широко ниво е необходима и национална стратегия за адаптация към климатичните промени в земеделието".
