Висока ограда за любопитни

Тази година, сме свидетели на много климатични промени. Имаше наводнения. Сушата и жегата също взеха големи размери. Ако есента е благоприятна, можете да си направите жива ограда от различни високи храсти. Много подходящ за това е храстът Ligustrum vulgare или “птиче гнездо”. Той е подходящ, защото еднакво добре вирее високо в планината и ниско в равнината. Издържа на припек и бедни почви. На височина достига до 2-2,5 м.
Този храст се разклонява бързо благодарение на клоните, които започват от основата на храста. Листата са разположени срещуположно, опадливи през зимата. Цветовете са в бяло. Те са дребни, но ароматни, събрани в гроздчета. Цъфтят през май. Семената са готови и се берат през август и септември. На цвят са кафяви и са обвити в сочна черна обвивка. Имат добра кълняемост, която запазват до две години. След събирането се сеят веднага на дълбочина 3 пъти размера на семената. Птичето грозде освен чрез семена се добива и по вегетативен път, чрез зрели резници, които се събират през януари и се садят през април.

Люлякът не е капризен
Друг подходящ храст е люлякът. У нас той не достига размерите на дърво, а остава и расте като храст. Може да се насели на стръмни, рушещи се брегове и скалисти почви. Не издържа на кисели, заблатени почви. Уханните му цветове са в бяло, розово, синьо и виолетово. Люлякът издържа на суша и ниски температури. От сушата могат да опадат листата му, но напролет той се възобновява напълно. Образува многокоренови издънки и така може чрез тях да се възобновява. Така обаче могат да не се запазят ценните наследствени качества. Не се запазват характеристиките на растението и при семенното размножаване, което е много бавен процес. Най-често се практикува размножаване със зелени резници след прецъфтяването.

Симфорикарпусът украсява с плодове
Друг предпочитан висок храст е симфорикарпусът Symphoricarpus orbiculatus r S. racemosus. Тези два вида виреят у нас. На тънките гъвкави клони, кафяви на цвят, са разположени срещуположно листата, които са с елипсовидна форма. Те са дребни, наситенозелени и гладки по края. На височина храстът достига метър и половина. Много е търсен, заради издръжливостта му на бедни почви. Докато цъфти с дребните си цветчета е почти незабележим. През септември обаче, когато белите и пурпурночервени плодове, събрани в гроздове, се появят по върховете, картината се променя. Плодовете се запазват на храстите дори когато листата окапят през зимата.
Симфорикарпусът се размножава вегетативно чрез зрели резници, които се режат през януари. Заровени и съхранени през зимата, са готови в края на март и през април за засаждане.