Лешникът - добиви до 10 кг на храст

Лешникът се използва за храна на човека от дълбока древност. Ядките му са много качествена и висококалорична храна. Те са богати на мазнини – около 70%. Белтъчното им съдържание достига 21% , в това число и важни незаменими аминокиселини. Съдържат и минерални соли на много елементи, витамини.
Предимство при отглеждането на тази култура е, че голяма част от производствените процеси в съвременните насаждения могат да се механизират изцяло. Лешникът би могъл да се използва като противоерозионна култура. Плодовете му се съхраняват лесно. При добра агротехника добивите от отделен храст достигат 10 кг, а от декар до 200 кг. Насажденията са рентабилни 40-45 години.
Размножаването на лешника обикновено се извършва чрез вкореняване на отводи и коренови издънки.
Подходящи за създаване на насаждения се считат терени с надморска височина до 60 м и наклон 8º. По изключение могат да се използват и по-наклонени площи след предварително терасиране.
Храстите са големи и родовити само в добре защитени места с добър въздушен дренаж и мощна, отцедлива и богата почва.
Подготовката на площта за засаждане е традиционната за трайни насаждения. Разстоянитео между редовете е 5 м и 4 м в редовете. Есенното засаждане е по-подходящо от пролетното. При положителни температури то може да се извърши и през зимните месеци. Подготвеното място се маркира, след което се изкопават посадъчните ямки. Размерите им са най-малко 45/45/45 см. На дъното на ямката се смесва 1 кофа разложен оборски тор със 70-80 г двоен суперфосфат и около 30 г калиев сулфат. Добре размесените торове с горния слой от изкопаната почва се насипват около кореновата зона. За да се получат повече издънки засаждането се извършва на по-голяма дълбочина от тази, при която са отгледани в разсадника. Напролет новозасадените издънки се съкращават на 4-6 пъпки над повърхността на земята. Резитби не се извършват през следващите 2-3 години. След този период само се просветлява храста. Стъблата на лешника след първите 8-10 години застаряват и родовитостта им намалява значително. Налага се те да се премахнат с изрязване напролет до земята. На всеки храст се оставят 8-10 нови стъбла, правилно разположени, за да се обезпечава проветряване.
В страната са разпространени окол 30 сорта, но са известни най-вече:
Бадемовиден е турски сорт. Узрява в периода 5-15 август. Плодовете са едри, в кичури от 3 до 7 броя, продълговати, почти цилиндрични, към върха заострени. Черупката е тъмнокафява, тънка, много лесно чуплива. Ядката е голяма, продълговата, с добри вкусови качества. Рандеманът е около 54%. Сортът е частично самоплоден. Негови опрашители са Римски, Ран трапезундски.
Ран трапезундски е създаден в Турция. Периодът на беритбена зрялост е 10-15 август. Плодовете са дребни до средно едри, в кичури от 3 до 9, яйцевидно закръглени с остър изтеглен връх. Черупката е тъмнокафява, тънка и лесно чуплива. Ядката е яйцевидна и вкусна. Рандеманът е 59%. сортът е частично самоплоден. подходящи опрашители са сортовете Римски, Бадемовиден.
Тонда Джентиле е селекциониран в Италия. Беритбената зрялост на плодовете е 15-20 август. Те са средно едри до едри, закръглени, към върха леко заострени, разположени поединично или по 2-3 в кичури. Черупката е тънка, сравнително трудно чуплива. Ядката добре изпълва черупковата празнина и е с добри вкусови качества. Рандеманът е 58%. Сортът е самобезплоден. Негови опрашители са Римски, Ата баба, Ран трапезундски.
Томбул е турски сорт. Плодовете узряват обикновено в периода 15-20 август. Те са средно едри почти кръгли, с ребра и заострен връх. Черупката е тъмнокафява-червеникава и тънка. Ядката е овална и добре изпълва черупковата празнина. тя е с отлични вкусови качества. Рандеманът е около 59%. сортът е самоплоден, но засятв съседство с Ата баба или Ран трапезундски той увеличава добивността си.
Ата баба е Азербейджански сорт. Узрява около средата на август. Плодовете са средно едри, закръглени, с добре оформен връх и слабо сплеснати. Черупката е тънка и лесно чуплива. Ядката изпълва добре черупковата празнина и е с много добри вкусови качества. Сортът е много родовит. рандеманът е около 50%. Самоплоден сорт е.
Римски е селекциониран в Италия. Период на беритбена зрялост – 20-30 август. Плодовете са много едри, закръглени, разположени по 2-3 в кичури. Черупката е дебела, но лесно чуплива. Ядката е голяма и изпълва черупковата празнина. Рандеманът варира от 40 до 47%. Сортът е самоплоден. Негови допълнителни опрашители са сортовете Бадемовиден, Ран трапезундски.
Тракийски е български сорт. Плодовете узряват обикновено в периода – 15-25 август. Те са средно едри с обратно яйцевидна форма. Разположени са по единични или два-три в кичур. Черупката е тънка и лесно чуплива.
Ядката много добре изпълва черупковата празнина и е с добри вкусови качества. Рандеманът е около 56%. Сортът е самоплоден, но засяти в съседство Ран трапезундски, Ата баба, повишават добивността му.