Болести и неприятели по божура

Божурите се нападат от малко болести и неприятели. От болестите най-голямо значение има сивото гниене. Причинява се от гъбата Botrytis paeoniae. Болестта е разпространена повсеместно, но се развива и е опасна при влажно време. Гъбата напада всички надземни части. Първо краищата на листата стават светлокестеняви. Покафеняването се разширява навътре и обхваща значителна част от листата. Те изжълтяват, завиват се леко и клюмват. По-късно изсъхват. В основата на стъблото се появяват кестеняво-кафяви петна, с пръстеновидна форма. Увреждането на тъканите на стъблото затруднява снабдяването с вода. Клонките увяхват и засъхват. Цветните пъпки не се отварят. При по-висока влажност по нападнатите части се образува сив налеп от спорите на гъбата. В основата на стъблото се появяват малки черни склероции.
Гъбата се запазва в растителните остатъци и в коренищата. Болестта се пренася и чрез спорите на гъбата във въздуха.
При опасност от развитие на болестта през есента растенията да се изрязват ниско. През пролетта почвата да се прекопава, за да може да се проветрява и да просъхва добре. Засегнатите листа да се откъсват и изгарят. Почистените растения да се напръскат с един от следните препарати: ронилан ФЛ – 10 мл, топсин М70ВП – 10 г или сумилекс 50ВП – 10 г за 10 л вода. Със същите препарати и в същите дози могат да се направят и поливки на растенията.

Опасността от почвата
Заболяване на божурите могат да причинят и някои почвени гъби – Fusarium, Sclerotinia, Rhizoctonia, които се развиват при повишена влажност на почвата. Те проникват в кореновата система и по-късно в проводящите тъкани. Растенията изостават, изжълтяват и увяхват. Силните от тях могат да преодолеят болестта и да продължат да се развиват; при по-слабите и тези, получени при разделяне на старите растения или при резници за размножение - почвените гъби могат да причинят загниване.
Предпазна мярка – поливане на растенията с дитан М-45 – 40 г за 10 л вода.

Златката и бръмбарите се събират ръчно
През пролетта по божурите се появяват листни въшки, които повреждат растенията като смучат сок, но също така могат да пренесат опасни вирусни болести. Срещу тях се пръска с пираника 20ВП – 2,5 г или, суми алфа 5ЕК – 5 мл с карантинен срок 15 дни. Децис 2,5ЕК – 5 мл, карате 2,5ЕК – 2 мл или суперсект 10ЕК – 3 мл с карантинен срок 7 дни. Може да ползвате и моспилан 20СП – 1,5 г с 10 дни карантиненсрок Дозата е за 10 л вода.
Цветовете привличат някои видове бръмбари, които изяждат венчелистчетата, тичинките и плодниците. Най-чест посетител е златката (Cetonia aurata). Той е едър – 15-20 мл дълъг, с металнозелени твърди крила и меденочервено коремче. Появява се и мъхнатият бръмбар. Тези неприятели се събират ръчно.