Луков алпинеум

За алпинеум трябва да изберете място, което е относително слънчево, желателно е по-близо до постройка или ограда. Към каменната градина трябва да води пътечка, най-добре е от неравни, ъгловати плочки. Много важно е изчистите бъдещият алпинеум от многогодишните плевели, които израстват дори и от част от коренището. В основата на алпинеумът е дренажния слой. Обикновено се препоръчва да го направите от чакъл или керамзит на слой 25-30 см. Върху него трябва да изсипете малко пясък и след това почва, която се уплътнява при насипването на всеки 5-10 см. Почвата не се тори, тъй като растенията, които живеят в алпинеума, са свикнали към оскъден хранителен режим.
Камъните не просто се слагат на земята, а се закопават на половината от обема им, иначе ще те се придвижат след първия дъжд. Тъй като при засаждането на растенията и при плевенето на растенията трябва да стъпвате на камъните, някой от тях трябва да са големи, плоски и устойчиви. Те се поставя не съвсем хоризонтално, а с лек наклон към центъра на алпинеума. Растенията се садят след година: почвата трябва да улегне, а камъните да намерят мястото си.

При избора на растения ви съветваме да помислите за луковете и тревите. Тези растения са и декоративни, и полезни. Можете да си направите само луков алпинеум, “алинеум”, от латинското название на декоративния лук – Allium.
Болшинството декоративни лукове са алпийски растения. Това означава, че мястото им е именно в алпинеума. Освен това те могат да се ядат.

Христов лук (Allium christophii) представлява лук с бяла окраска на цветовете. Расте на склонове и пусти предпланински терени. Листата са плоски, с ширина до 3 см, сиво-зелени, леко влакнести по края. Цветоносът е с височина от 15 до 60 см, с диаметър около 1,5 см, при основата е в почвата. съцветието е много едро и топчесто с диаметър до 20 см. Цветовете са звездовидни с 1-1,8 см дължина. Окраската е от светло до ярковиолетова с метален отблясък. Цъфти през юни.
Холандски лук (Allium hollandicum) – стеблата са здрави, отчетливо оребрени в долната част, височината му е до 90 см. листата са широки до 5 см, биват от зелени до леко сиви. Съцветието е плътно, полукръгло или почти кръгло, до 12 см в диаметър. Цветовете са розови или розово-пурпурни, тичинките са равномерно окрасени. Листата на околоцветника са с дължина 1 см, тънки, леко огъващи се след прецъфтяването. Цъфти през май-юни.
Лук есданиум (Allium jesdianum) –стеблата са високи до 1 м и са с отчетливо изразени оребрения, особено в долната част. Листата обикновено не са повече от 4, широки са до 3,5 см, цветът им е от тъмнозелен до сивкав. Съцветията са многоцветни, полутопчести, до 12 см в диаметър. Цветовете са ярки, розово-пурпурни, отгоре на тичинките има бели власинки. Цъфти през юни.
Планински лук (Allium oreophilum) е от най-красивите нискорастящи видове. Листата са тънки (0,8-1 см), плоски, с тъмнозелена окраска. Цветоносът е с височина 15-20 см, но понякога достига и до 30 см, съцветията са едри, с диаметър до 10 см, представлява полусверично разклонено чадърче. Цветовете са едри, камбанковидни, малиново-розови, имат устойчив, нетипичен аромат за лук. На листата на околоцветника ясно се очертава тъмновиолетова централна жилка. Цъфти през юни.

Тъй като почти всички лукове са вертикални растения, за контраст на алпинеума можете да разположите ниски пълзящи раснтения. Шампионът по пълзене е мащерката. В див вид мащерката се среща по сухите склонове на хълмове, в степите. В природата множеството видове мащерка са декоративни и ароматни, и много си приличат, което може да ви затрудни при разпознаването им. В последните години са получени много форми на мащерката, които са не само със зелени, но и жълти, пъстри листа. Растението цъфти дълго време, от юни до края на лятото, понякога цъфти и вторично. Цветовете биват розови, лилави, бели.
Мащерката е основното растение в ароматния алпинеум. Употребява се като подправка към месни блюда, в сосове, добавя се в чая. Многообразно се използва и в медицината. Особено популярна е като средство за откашляне.
Популярно лекарствено и ароматно растение е и риганът. С неговото етерично масло се ароматизират сапуни, кремове, шампоани. Листата и цветовете се добавят при готвенето на месо, в сосове и др. Клонките се поставят в съдовете при консервирането на краставици и гъби.
Най-известното ароматно растение е ментата. Кой не знае за ментовите бонбони и дъвки. Тя се поставя в маринати, в различни чайове и лечебни смеси. Ментолът е основата на много лекарствени препарати. Какво и риганът, така и ментата са незаменими в козметиката и парфюмерията, където се използват основно културната мента. Но и дивите видове мента са полезни.
Ментата и риганът могат да растат и на едно място много години, но обичат да завземат нови територии.
Легенда:
1. Сибирски лук;
2. Гигантски лук;
3. Алиум обликуум;
4. Син лук;
5. Див чесън;
6. Каратавски лук;
7. Поникващ лук;
8. Пскемски лук;
9. Лук на Островски;
10. Мащерка.