Не търсете майстор за резитбата на асмата, и сам ще се справите

С помощтта на ножицата и триона на лозата може да бъде придадена различна форма, но в двора най-често се отглежда формирана като асма. Неподходяща за промишлено производство на грозде, асмата се вгражда като красив елемент в облика на жилището и в същото време дава богата реколта. Редом с това предлага и битови удобства. Сянката и е великолепно място за отдих, игри и приятни разговори.

Асмовидното отглеждане на лозата си има и други предимства. Асмите почти не страдат от сланите, по-лесно се опазват от маната и от сивото гниене по гроздето. То узрява добре и натрупва много захари, за което не е без значение близостта на постройки, зидове, плочници и др. С резитбите пък се постига така желенато ежегодно натоварване с плод и осигуряване на високото му качество. Трябва обаче да различаваме двата вида резитби - резитба за формиране и поддържаща резитба. С резитбата за формиране се постига необходимата височина на стъблото и хоризонталото разполагане на част от него и неговите разклонения. Веднъж постигната желаната формировка, ежегодната поддържаща резитба се състои само в съкращаване или премахване на израсналите от пролетта до есента пръчки, извеснни като плододаваща дървесина. Впрочем реже се не само едногодишната дървесина. Премахва се и стара, когато по някаква причина е изсъхнала, и по рядко жива, ако някои обстоятелства налагат това. Мнозина днес имат в дворовете си асми, засаждани от деди и бащи, но не посягат към ножицата и търсят някой да извърши резитбата. А майстор резач не им трябва. Всеки може! Нужни са му малко знания и бързо ще придобие практични умения.

Асмата има своето стъбло. Това е частта от почвената повърхност до мястото на прегъването по носещата скеля. Прегънатата част се нарича кордон. По него, още през първата година след хоризонталното му полагане, от пъпките са израствали пръчки. Те са рязани на чепчета с по две видими очи (пъпки). Така с течение на годините са се образували къси разклонения, които се наричат рамена. По принцип всяка година резитбата е извършвана, като всяко рамо е завършвало с чепче с две очи. Но при някои сортове (Болгар, Русенско едро, Мискет ран хамбургски и др.) освен чепчета се оставят и стрелки с по 3-4 очи и по-дълги плодни пръчки с по 10-12 очи. Това е т. нар.смесена резитба. Има сортове, при които се прилага само къса резитба, а при други е желателна смесената. Същото трябва да постигнете и сега чепчета и по дълги пръчки. Старите стрелки и дълги плодни пръчки премахвате до основата им. Нова дълга пръчка и чепче оставяте на друго рамо. Броят на дългите пръчки по един кордон може да бъде 2-3 или 4-6, дори и повече. Колко - ще прецените сами според силата на лозата. Това ще постигнете като от развилите се две пръчки от чепче с две очи горната режете като стрелка или дълга плодна пръчка, а долната съкращавате на чепче с две очи. Там където ще оставяте рамо само с чепче, просто режете през средата на стария чеп. Така горната пръчка премахвате, а долната остава само да съкратите на две видими очи.

Плодните звена (чепчета и пръчки) не бива да са много. Те трябва да са разположени равномерно. Когато са нагъсто, трудно проникват слънчевите лъчи, проветряването се ограничава, росата се задържа по-дълго време, а това вече е условие за развитие на гъбни болести.
И оредяването не е желателно. По асмата ви може да е загинало някое рамо. Сега трябва да изрежете тази мъртва дървесина. За да попълните празно място, изберете наблизо развила се пръчка и я привържете към кордона. Съкратете я до мястото, където ще създавате новото рамо, оронете всички очи, като запазите връхните две. От развилите се от тях два летораста единият ще ви послужи за създаване на ново рамо, като го съкратите на чеп с две очи.
Ако в плоскостта, заемана от асмата, има празни пространства, тях също може да попълните. Просто избирате подходяща дълга плодна пръчка. Нея полагате към празното пространство, за да създадете началото на нов кордон, и режете на 5-7 очи. От тях ще се развият леторасти. Последният ще ви послужи за удължаване на новия кордон, като го режете също на 5-7 очи. Другите съкращавате на чепчета с по две очи или премахвате напълно, за да има разстояние между тях около 30 см. Никога не удължавайте кордона с повече от 7 очи. По-дълъг ли е, пъпките по средата не се развиват и кордонът остава оголен.