Побеляването на почвата в саксиите е сигурно указание за нейните влошени физични свойства. Очевидно тя не е водопропусклива, въздухът също трудно прониква в нея, което се отразява зле на нормалните функции на корените. Причините за това могат да бъдат две - почвата е с тежък механичен състав (глинеста), или дренажните отвори на дъното на саксията са запушени и водата трудно се оттича.
В преовлажнената почва корените трудно дишат, а и отделеният при дишането въглероден двуокис се разтваря във водата, получава се въглена киселина, тя пък разтваря разни соли и при изпарението те се отделят като бял слой върху почвената повърхност.
Решението на проблема е прехвърлянето на растението в саксия с правилно приготвена почвена смес - най-общо от равни части прегорял оборски тор, градинска почва и чист речен пясък. Ако почвата е повече глинеста, отколкото песъчлива, делът на оборския тор и пясъка може да се завиши. Добавката на торф и горска почва, образувана от гниещите листа (листовка) също е полезно. Дренажните отвори на новата саксия се покриват с парчета от счупена глинена саксия, над тях се разпръсват дребни камъчета, а върху камъчетата - пясък. Този дренажен слой в големите саксии може да достигне дебелина 5-10 сантиметра. При прехвърлянето на растението старата пръст трябва да бъде отстранена колкото е възможно повече.
Има и още една причина за влошаване на качествата на почвата в саксията. Тя е че понякога, особено през зимата при чети поливки, водата се задържа в подложката, което е причина да се задържа и в почвата. Така се получава преовлажняване с вредните му последици. Затова бъде по-наблюдателни при поливането.