Съхранението на узрелите круши е много по-трудно от това на ябълките, но ако се придържаме към някои принципни постановки, ще можем да похапваме вкусните плодове през цялата зима. Всичко започва с нужното внимание при събирането на реколтата. Времето е от голямо значение – крушите се берат в момента, когато започват да придобиват жълта окраска и са още твърди. Те ще омекнат в процеса на съхранение. Съобразяването с цвета не важи за късните есенни (известни и като зимни) сортове круши, които така и не пожълтяват. Ако пък се наложи да оберете част от реколтата, преди плодовете да са узрели достатъчно, оставете ги за известно време в тъмно и топло помещение и те ще наваксат за около седмица.
Вероятно сте чували израза „паднаха като круши”. Само че в градината не бива да се стига дотам, освен ако не сте предвидили да ги варите на ракия. Крушите падат вече презрели, а за да ги запазим за зимата трябва да ги откъснем с ръце, повдигайки ги нагоре – така те леко се отделят от клоните. Разбира се, берат се и се съхраняват с дръжките. И най-лекият удар е проблем за плодовете, затова при брането се използват меки ръкавици, а дъното е стените на съдовете, в които ги полагаме, се застилат с няколко слоя меки парцали.
Круши се берат само в сухо време, през деня или вечерта. Преди вкарването им в мазето се оставят за няколко часа да се охладят на сянка. Препоръчителната температура за съхранение е от 0 до 4 градуса по Целзий.
За съхранение се оставят само напълно здрави плодове, с дръжки, ненатъртени, без цепнатини или дупки от оси. Дъната на щайгите или сандъците, в които ще бъдат съхранявани, се застилат с 3 пласта хартия. Вместо хартия могат да се използват листа от клен или дъб, както и чамови дървени стърготини. Мъхът също върши работа. Някои градинари дори препоръчват всеки плод да се завива във вестник, но по този начин проверката им за гниене през зимата става много по-трудоемка и бавна.
Реколтата с съхранява в тъмно и прохладно помещение – мазе, изба, килер. Ако не разполагате с такова, просто покрийте щайгата с крушите с тъкан, пропускаща въздуха. Ако ги поставяте на стелажи, тези, които ще остават за накрая, се полагат на горните, а които ще се консумират по-рано – на долните. През зимата запасите се проверяват редовно и загнилите и развалени плодове се вадят за консумация или изхвърляне.
