10 мита за студоустойчивостта на растенията

1. Силният студ убива растенията
Всъщност страданията на растенията са причинени не само от самия студ, колкото от образуващите се под неговото влияние ледени кристали в тъканите им, които могат да повредят живите клетки. Голямо значение има също и режима на размразяване. Ако закалено растение се охлажда в условия, при които не става бързо образуване на лед, а после бавно се размразява – то може да издържи даже дълбоко замразяване.

2. Студоустойчивостта – това е най-ниската температура, която дадено растение може да издържи
Например на дадена територия температурата пада до -38°С, а растящите там ябълки не са пострадали – значи студоустойчивостта на дадения сорт ябълки е -38°С.
Студоустойчивостта не е просто умението на растенията да издържат ниски температури (съществува специален термин „мразоустойчивост” за издръжливостта на температури под 0°С). Понятието студоустойчивост е много обширно и означава способността да се преживеят не само вцепеняващите студове, но и размразявания, и резки промени от топло към студено и т.н.

3. Растението е монолитно по отношение на мразоустойчивостта – всичките му части или издържат, или не издържат една и съща температура
У едно и също растение различните части реагират на мразовете по различен начин. При плодовите дръвчета най-слабото звено са корените: в зависимост от културата и състава те обичайно не издържат температури по-ниски от -9 -10°С. Плодовите пъпки почти винаги са по-нежни от растежните, а дървесината по-често замръзва от кората.

4. Студоустойчивостта зависи само от самото растение
Макар способността да се преодоляват зимните проблеми действително да е заложена в гените на всяко дърво или храст, много зависи също и от текущото състояние и от условията през конкретната година. Здравото, обгрижвано растение винаги проявява максималната си студоустойчивост. Ако то отслабне вследствие на прекарана болест, много малка или обилна реколта, лошо подхранване или други проблеми, неговата студоустойчивост значително ще се понижи.

5. Мразоустойчивостта на конкретно растение или храст всяка зима е една и съща
През есента всяко растение преминава през така наречената закалка, по време на която мразоустойчивостта му се повишава. Когато дървото или храстът премине в дълбок покой, студоустойчивостта му продължава да расте. Тя достига пика си в момента на окончателен покой (обикновено към края на декември). След това устойчивостта към мразовете непрекъснато се понижава, като окончателно се загубва по време на топенето на снеговете. Впрочем, колкото повече са топлите зимни дни, толкова по-силно пада мразоустойчивостта. Този процес обаче е частично обратим и устойчивостта може да се възвърне, особено в случаите, когато размразяванията се сменят с мразове постепенно, а не рязко. Ето защо една и съща ябълка може да издържи лют студ от -35° в началото на декември, но после да пострада при -28° в началото на март. А в средата на май листата й могат да почернеят от замръзване при -6°.

6. Най-ниските части на стволовете на плодовите дръвчета най-лесно замръзват
Обичайната причина за поврежданията не са мразовете, а мартенските спадове на температурите. Дневното слънце нагрява кората, която локално загубва закалеността си и започва да функционира като през пролетта. Но през нощта температурата пада и отпуснатите части на ствола могат да бъдат повредени. С тази особеност е свързана необяснимата за някои препоръка кората да се бели в края на зимата, а не през пролетта.

7. През цялото време от края на листопада до началото на разпукването пъпките на градинските растения спят
През това време в тях нищо не се променя, но пренесете ли ги на топло те се събуждат и започват да се разпукват.
Веднага след листопада растенията влизат в състояние на дълбок покой. Той им е необходим, и докато не завърши никаква топлина не може да ги пробуди от съня. След това дълбокият покой преминава в принудителен покой. На този стадий пъпките могат да започнат да се разпукват във всеки момент, щом се затопли. Отстрани погледнато състоянието изглежда еднакво. Растението в покой изглежда „неживо”, но при това то незабележимо продължава да се развива.

8. По време на пролетните студове най-много измръзват пъпките. Завръзите са по-устойчиви
Като продължение на понижаването на мразоустойчивостта, която започва в средата на зимата, през пролетта растението продължава да загубва устойчивостта към студовете. Затова завръзите са винаги по-нежни, отколкото цветовете, а цветовете замръзват повече от пъпките. По тази причина разгърнатите листа замръзват повече от неотдавна разпукналите се пъпки.

9. Климатичните зони, според които се определя студоустойчивостта на растенията в различни източници са ненужна информация за градинарите
Климатичните зони се разделят на основата на най- ниските температури, регистрирани на дадените територии. При това 1-ва зона е най-студената (има студове под -45°С), а 10-та зона е най-топлата (не се срещат температури под -1...+4°С). Да кажем, че за нашата страна се препоръчват растения, предназначени за 5-6 зона.

10. Принадлежността към една или друга климатична зона е достатъчна информация за студоустойчивостта на дадено растение
Подходящият „номер” не е гаранция за бъдещия щастлив живот на дървото или храста на конкретния терен. Защо? Първо, зимните трудности не се изчерпват с мразовете. Второ, на всеки терен състоянието на растенията зависи от много нюанси: микроклимата, наличието на влага, почвата, продължителността на дневната светлина – всичко това не се отразява на номера на зоната, макар да има огромно значение. Възможни са и обратни примери: някои относително нежни растения например рози или лозя някак успешно зимуват в студените зони под специално укритие. Затова трябва само информативно да се опираме на климатичните зони.