Зелена архитектура

Ландшафтното изкуство, както всички изкуства, също е обект на модни тенденции. Ако само преди две години при създаването на градини най-популярни бяха скалистите хълмове, декоративните градини и малките водоеми, изработени от пластмасови форми, то сега изискванията на клиентите са по-високи и вкусовете са по-изискани. Но струва ли си да се изобретява колелото или може просто да се върнем назад в миналото и да почерпим вдъхновение от източниците, признати за шедьоври в ландшафтната архитектура.








Малко история
Фигуралното подстригване на дървета и храсти е цяло изкуство. Още в градините на древен Рим изкусната техника на подрязване се е оценявала високо. Съществували са професионални обединения на майсторите на художественото оформяне на растенията. От вечнозелените дъб, дафинов лист, калина са се създавали истински шедьоври. С помощта на специални приспособления на короните на растенията са придавали чудни форми. В описанията на италиански вили от това време се споменава за храсти чимшир, подрязани под формата на кораби, храмове, вази, птици, животни, мъжки и женски фигури.
Своето второ рождение топиарното изкуство – майсторството да се подстригват дървета и храсти във формата на фигури, получава в епохата на Ренесанса: акуратно подстриганите бордюри, очертаващи пътеки и цветни алеи, цели зелени стаи, образувани от високи зелени стени от габър, липа, тис, причудливи фигури и сложни растителни лабиринти.
Малко по-късно във времето, през XVII век, правоприемник и законодател в топиарната мода става Франция с нейните популярни градини. При Петър I това градинско изкуство прониква и в Русия, ярък пример за това е Петродвореца с неговите зелени стени, конуси, топки и идеално подстригани бордюри.

Как се правят живите фигури
В наши дни интересът към топиарното изкуство не само не угасва, а напротив, все повече набира обороти. През последните десетилетия нито една международна изложба, посветена на ландшафтното изкуство не минава без композиции от подстригани растения. Възраждат се почти забравени технологии за оформяне на корони и се разработват нови.
Процесът на създаване на такива скулптури е многогодишен, трудоемък и изисква много усърдие. Защото за да се „отгледат” тези зелени „шедьоври” е необходимо още от малки растенията постепенно година след година да се привеждат към желаната форма, а веднъж постигната формата се поддържа с редовни подстрижки. Най-краткият срок за създаването на малка фигура на животно е 6-7 години. Отначало с помощта на торене се стимулира растежа. През втората година започват да се оформят скелетните клони, а чак след около пет години започва да се образува силует. Получаването на геометрични фигури е по-проста задача, но също се изисква търпение и специални познания.
В много градини подстриганите форми са особено популярни. Ако пък в градината си разполагате с голямото изобилие от вечнозелени видове, то тогава имате отличен материал за направата на живи скулптури. От иглолистните растения идеален е тисът. Той е бавнорастящо дърво с плътна корона, но немаловажно негово достойнство е дълголетието му. В природата се срещат екземпляри на възраст повече от 4000 години. Следователно създадените от него скулптури ще радват не едно поколение. Сред листните растения фаворит е чимширът.

Вместо ограда
Живите огради по височина се делят на три групи: ниски (бордюри)- височината им е до 1 метър, средни (плетове)- до 2,5 метра и високи (зелени стени)- над 2,5 метра. Те също така се различават и по ширина: едноредови и многоредови, които обикновено са разположени шахматно. Разстоянието между растенията в оградата зависи от техните размери и бива от 0,2 до 1,2 метра, а между редовете – от 0,3 до 1 метър.
Подстриганите бордюри се създават от ниски храсти и полухрасти: чимшир, розмарин, лавандула и др. и се използват при оформянето на градини и паркове, за ограждане на цветни алеи, розови градини или за очертаване на пътеки.
Живите огради са незаменими за създаване на лабиринти, ограждане на парцели, защото свободно растящите големи храсти или малки дървета, които служат за ограждане на имота или парцела ще заемат 3-4 метра ширина, докато подстриганата ограда ще има ширина най-много 1 метър. Този въпрос е особено важен при малките градини.
Още по-малко място – само 15-20 сантиметра заема живата ограда от растения, оформени в шпалир.
За създаването на подстриган жив плет особено подходящи са такива вечнозелени растения като калина, лавровишня, евонимус, лигуструм, дафинов лист. Високите зелени стени се използват при оформянето на боскети, зелени кабинети и създават невероятен изглед. За създаването на зелена стена най-подходящи са: смърч, туя, липа, габър, клен, глог, акация и др.
Ако е необходима жива стена, която бързо набира височина, то идеалният растителен материал за тази цел са различните форми на туя- бързорастящо и относително некапризно за отглеждане растение. Някои градински центрове предлагат вече готови оформени стени с различни височини, за постигане на желания ефект.

От кутюр
Оригинална новост в ландшафтното изкуство са растения, специално извити във формата на арка (от габър или тис). Двете половини на арката се извисяват една срещу друга, а на върха й растенията се свързват. Така може да се получи също жива пергола, а ако двете половинки на арката се засадят в кръг ще се получи страхотна беседка.
Оформянето на короната трябва да се извършва редовно – това е важно условия за получаването на добър резултат. Оптималният срок за резитба е втората половина на февруари – началото на март, преди началото на движението на сокове. Очертаване на формата може да се извърши по време на растежа на леторастите. За да се създаде ясна форма, резитбата трябва да се съчетае с прищипване на бързорастящите леторасти и премахване на издънките, които пречат на правилното развитие на растението. Използвайки многовековния опит и съвременните технологии може да се създаде стилен и оригинален вид на всяка градина.


Речник
Боскет - затворен участък с насаждения, обикновено с правилна геометрична, обикновено правоъгълна форма. Образува се от композиция от подстригани дървета или храсти във вид на плътен жив плет около тревни площи или площадки. Пространствата в боскетите се използват за провеждането на празненства, игри, танци, срещи с определени хора и т.н. Понякога там се поставят басейни, фонтани, лабиринти, цветни лехи.
Перспектива - тясна перспектива, изглед, насочени към някоя от оставащите елементи на ландшафта. Включва гледна точка, рамкиране (обикновено сцени от растения) и завършва с кулминационна точка на обекта (поляна, езеро, скулптура и др.)
Лабиринт - част от парк или градина, оформена в объркващи проходи. Появява се за първи път в градините в епохата на Възраждането и Бароковата епоха. Широко разпространение получават в руските паркове през XVIII - XIX век. Те се образуват от високо подрязан жив плет (от габър, липа или дафинов лист).
Топиарно изкуство (от англ. top- връх) - фигурално подстригване на дървета и храсти, като им се придават геометрични или други фантастични форми.