Министерството на земеделието и храните ще продължи да участва активно в разговорите за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) и новата финансова рамка, защитавайки интересите на родните производители и работейки за устойчиво и модерно земеделие в България и Европейския съюз. Това заяви министърът на земеделието и храните Георги Тахов по време на форума Green Transition, посветен на зелената икономика и устойчивото развитие в Централна и Източна Европа. Той подчерта, че бъдещата ОСП трябва да насърчава фермерите да извършват екологични дейности чрез стимули, които надвишават направените разходи и загубени доходи. Той изтъкна, че е важно екологичните изисквания да бъдат ясни, изпълними и в подкрепа на фермерите.
Земеделският министър приветства усилията на Европейската комисия за изготвяне на визия за периода 2028–2034 г., с акцент върху конкурентоспособността и устойчивото развитие. Той изрази и подкрепа за предложеното опростяване на ОСП, което цели да намали административната тежест върху фермерите и администрацията. Министър Тахов каза още, че новата ОСП не е просто инструмент за подпомагане, а визия за бъдещето на европейското земеделие. „Визия, в която устойчивостта е начин на мислене, иновациите – двигател, а фермерите – партньори в изграждането на сигурна и жизнеспособна хранителна система“, посочи министър Тахов. По думите му, новата политика трябва да балансира икономическите, социалните и екологичните нужди на земеделския сектор.
Министър Тахов акцентира и върху нуждата от адаптирани политики за Централна и Източна Европа, отчитащи социалните, икономическите и климатичните специфики на региона. Той поясни, че националният стратегически план е основният инструмент за реализация на тези цели чрез подкрепа на малки и средни стопанства и дългосрочна устойчивост.
Сред приоритетите на МЗХ той открои насърчаването на проекти за модернизация на стопанствата, екологизация, автоматизация и намаляване на зависимостта от физически труд. По думите му, това не само повишава ефективността, но и привлича млади хора, които виждат в земеделието възможност, а не предизвикателство.
„Интересът към земята и всички иновации трябва да бъдат поощрявани. Със земеделие трябва да се занимават образовани, мислещи и иновативни хора‘, допълни министър Тахов. Той отбеляза, че друг ключов фактор за адаптация към климатичните промени и за гарантиране на производството е напояването. „По Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони осигурихме над 100 млн. евро за инвестиции в напоителни системи. Работим по проектиране и изграждане на нови хидромелиоративни съоръжения, автоматизация на инфраструктурата и обучение на кадри чрез партньорства с различни академични институции. Целта ни е до 2028 г. поливните площи в страната да достигнат 2,5 млн. дка. Всеки опит в поливното земеделие от страна на нашите европейски партньори ще бъде приветстван и адаптиран към българските условия“, изтъкна министър Тахов.
По време на форума той посочи, че паралелно с това МЗХ инвестира в механизми за защита на доходите на фермерите като насърчава земеделските стопани да бъдат по-активни в застраховането на продукцията си. Министър Тахов припомни, че в рамките на Стратегическия план е отделен бюджет от 10 млн. евро за застраховане, а размерът на финансовата помощ е увеличен и достига до 70 % от застрахователната премия.
Той коментира още, че законопроектът, придобил обществена известност като Закон за агрохранителната верига, вече е публикуван за обществено обсъждане. Министър Тахов увери, че целта на закона е да бъдат прекратени нелоялните търговски практики и да се създаде реална възможност за българските фермери да участват в пазарната среда при по-добри условия. „За нас е от изключителна важност да чуем всички мнения – както в подкрепа, така и критични. Независимо от позициите, всички ние ще бъдем потребители на този закон, когато излезем от ролите си на негови коментатори“, посочи още той.
В заключение министър Тахов заяви, че в условията на глобална несигурност е от решаващо значение ЕС и националните правителства да изградят устойчиви модели на функциониране на хранителната система. Според него, икономическото развитие на селските райони трябва да се основава на по-добра инфраструктура, човешки капитал и развитие на местни инициативи като къси вериги на доставки и агротуризъм.
В събитието участие взе и директорът за устойчиво развитие в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (DG AGRI) Хайс Схилтхаус. От своя страна той заяви, че хранителната сигурност означава намаляване на уязвимостта. „Земеделската политика за новия период трябва да е по-устойчива“, каза още Схилтхаус и отбеляза, че селското стопанство става все по-атрактивно за младежи и инвеститори.
