Живот без вода не може нито едно растение, но за щастие има такива, които се задоволяват с по-малко влага. И в това се крие разковничето за изграждането на красиви градини дори на места, където има суха почва на целия терен или пък в някои негови части. Така почти не пада капка вода в лехата, която се намира под стрехата на покрива. Проблематични са и почвите, които са съставени предимно от пясък и затова те слабо задържат влага. Същото е положението, когато пръстта е само няколко сантиметра, а отдолу има скална основа.
За такива случаи има достатъчно много растения, които са изградили собствени „стратегии” за справяне със сушата. Много от тях се спасяват с помощта на дълбока коренова система, която достига до влажните почвени слоеве и дори до нивото на подпочвените води. Такива цветя са подходящи за сухата градина.
Алпинериумът е класика
Каменистата градина е класически пример за отглеждането на растения, които издържат на суша. Между камъните се чувстват добре многогодишните декоративни треви. Без проблеми се заселват саронарията и алисумът. Дори в каменните ниши с много малко почва успяват да се заселят радличните видове седуми, каменоломката и др. Те се чувстват добре не само покрай пътеките, но и в цепнатините между камъните. Освен тях сухото място може да се оползотвори, като се засадят ароматни треви – мащерка, лавандула или салвия.
Цветната леха също е издържлива
На местата, където влагата е недостатъчна може да се оформи и цветна композиция с красиви и достатъчно сухоустойчиви многогодишни растения. Една част трябва да са високи, а около тях може да се наредят дребосъци. За целта се използват лаватера, лимониум и еремурусът, който не случайно се нарича още пустинна свещ. От август до декември може да се засаждат неговите луковици, а растението достига 160 см височина. Под преките слънчеви лъчи ще се чувстват добре също така метличината и лопенът.
Парченце от степта в двора
На сухото място в двора е удачно да се посадят растения, които са подходящи за създаването на очарователни пейзажи от прерията. На няколко квадратни метра ще пресъздадете без проблеми степен терен. При това съвсем не е задължително да копирате точно този специфичен ландшафт. Може да оформите композиции по свой вкус. На такова място ще се чувстват растения с къси съцветия наподобяващи свещи –книфофията, лопена, наричан още богоридчна хурка и фломис. Асфоделинето също е подходящо за сухи места. То е известно още като жълто зайче грозде и е разпространено в нашата страна многогодишно тревисто растение с големи коренища, което вирее по терените с малко влага. Отлично ще се развиват при такива условия много декоративни треви като пясъчен класник и коилото/stipa/. Особено добре ще се чувства на такива терени вечнозеленият хеликтотрихон. Това е превъзходна трева със сини листа с фонтанен ефект, която при обилния цъфтеж, формира туфи с височина от 50-60 см. Листата са широки 6 мм. Има и сортове като „Saphirsprudel". Класовете са високи до 80-100 см. Появяват се през юни-август.
Високите цветя и треви изглеждат особено ефектно, когато са засадени на неголеми групи на различни места. Пространството между тях се запълва с едролистни почвопокривни растения като седума, пясъчния карамфил и мащерката. През ранната пролет различни цветни петна ще се оформят във вашата домашна степ от луковичните цветя. За това място подхождат дребни лалета, мускари, синчец, кокичета и ярки оранжеви минзухари.
Зелени завеси край къщата
Има сухоустойчиви растения и храсти, които може да ви помогнат при преобразяванетона мястото с малко влага. С храстите без проблеми ще се направи жива завеса от високи повече от два метра храсти. За целта може да се използват смрадликата (Cotinus), джанката /Prunus cerasifera/, колутеа, амеланхиер /Amelanchier/, тамарикс /Tamarix/ и гениста. Те трябва да се засаждат на заден план, за да не затъмняват останалите растения. Ако решите да засадите бодливи храсти- облепиха, пириканта и др., никой няма да подценява вашия зелен рай.
Растения за сухи места
Здравец – разцъфналия здравец е очарователен с ярко-розовите си листа на цветовете. Лопен– мощно растение, което цъфти продължително и безпроблемно.
Пролетен горицвет – той оправдава своето наименование и започва да цъфти още през април – май.
Еремурус – достига до два метра височина и се вижда отдалеч.