Защо жълтеят кипарисите

Кипарисите са много търсени вечнозелени дървета и храсти. Ценят се не само заради твърдата си здрава дървесина с приятен аромат, дължащ се на множеството смолни канали.
Кипарисите намират широко приложение за украса на паркове, дворове и градини. Много от храстовидните форми се използват за жива ограда.
Срещат се в умерено топлите райони на Азия, Европа и Америка.
Във видовото си разнообразие от дървета и храсти почти нямат конкуренти. Като главен отличителен белег на кипарисите се взема често големината на шишарките и тяхното устройство. Шишарките са месести или дървенисти. При юниперусите (Juniperus) са ягодообразни. Семената на кипарисите в голямата си част са снабдени с крилца.
По начало кипарисите не са взискателни към почвите, стига те да не са варовити или мочурливи.
Възможно е проливните дъждове, които валят в последно време да причиняват пожълтяването. Кипарисите не понасят ниските температури, особено когато падат под –18оС - -20оС. Поради тази причина у нас по-рядко се срещат в Софийско, а по-често в по-южните райони на страната, като Пловдив, Кричим и Стара Загора. Предпочитат и влажния въздух на Варна и Бургас.
От дървовидните кипариси най-често срещан е Cuperessus sempervirens (обикновеният кипарис). Той е дървесен вид, достигащ в родината си Крит и Кипър 20-30 метра височина. Заради пирамидалната си корона е търсен за украса. За нашите условия по-издръжливи и по-търсени са храстовидните форми.
Най-ниската – стелеща по земята форма на кипарис е стелещата хвойна (Yuniperus sabina). Наречена е така, защото расте полегнала и заема пространство в ширина, а не на височина. Издръжлива е на сушата и много се търси за украса на алпинеуми.
Много разпространена у нас е също обикновената смирка (Yuniperus communis). Среща се често по голите склонове и високите части на планините. На височина този храст не надвишава повече от 6-8 м. Най-често се използва за укрепяване на сухите склонове.
По съвършена форма от обикновената е пирамидалната форма Yuniperus prramidalis. С елегантната си и стройна пирамидална корона, тя личи отдалеч. С наситненозелените си листа е много търсена за жива ограда.
Пирамидалната хвойна може да изгуби блясъка си и пожълтее ако температурите през зимата са под минимума. Тя не развива дълбока коренова система, а напротив, повърхностна и е уязвима на ниски температури и наводняване. Отглежда се по вегетативен път – чрез зелени резници, които се берат от средата на юни до 15-ти юли и се набучкват в студени парници под стъкло. Резниците лесно се вкореняват и се търсят.