Установените промени в развитието на цикламата могат да се дължат на болест или неприятел. Кафявото гниене опасна болест по цикламите, която започва с появата на подобни признаци. Причинява се от почвенообитаващата гъба Fusarium oxysporum. От почвата гъбата прониква в корените и грудката през рани. Тя преминава в проводящите съдове, развива се в тях и ги запушва. Заразените растения започват да жълтеят и увяхват. Пожълтяването обхваща най-напред долните листа. По-късно корените загниват. Растенията не се развиват и престават да цъфтят.
Листни въшки от няколко вида нападат цикламите и най-често са памуковата (тъмнозелена) и бобовата (черна). Те се появяват по долната страна на листата, особено по младите, връхчетата и пъпките и смучат сок от тях. В началото листата леко избледняват, по-късно при намножаването на въшките изжълтяват напълно. Младите листенца се деформират и завиват. Пъпките не се развиват.
Ягодовият акар (Tarsonemus pallidus) е опасен неприятел на ягодите, но се среща и по цикламата. Възрастният акар има овалнопродълговато тяло с белезникав цвят. Той е дребен и с просто око трудно се забелязва. Зимува като възрастна женска в основата на дръжките на листата. Женските снасят яйцата си в още неразвитите листа на цикламата. Ларвите и възрастните смучат сок от долната страна на листата. Растенията силно изостават. Пъпките не се развиват. Листата се деформират, пожълтяват и изсъхват.
Неподходящите условия на отглеждане са също причина за лошото развитие на цикламата. През периода за образуване на пъпките и при цъфтежа, тя изисква място с повече светлина, но защитено от преките слънчеви лъчи. Оптималната температура е 12-15С, при нормална, дори малко по-висока влажност на въздуха. При отглеждане в по-топло помещение цветовете и листата започват да изсъхват и да опадат.
Полива се редовно, но умерено. Водата се изсипва в подолжката на саксията. Два часа по-късно непоетата вода се изхвърля. При поливането не трябва да попада вода върху листата.
Срещу кафявото гниене в началото на появата на болестта могат да се направят 1-2 поливки в интервал 10-14 дни с препаратите превикур 607СЛ – 1,5 мл, дитан М45 – 4 г или топсин М70 – 1,5 г. Дозата е за 1 литър вода.
Срещу листните въшки и ягодовия акар пръскане с един от препаратите: талстар 10ЕК – 0,3 мл или пираника 20ВП – 0,25 г. Дозата е за 1 литър вода. Тези препарати засягат и двата вида неприятели. Срещу листните въшки цветята могат да се пръскат и с обикновен сапун – 10 г размит в 1 литър вода.
Преди да се предприеме третиране с химически препарати, е необходимо да се преценят условията на отглеждане на цикламата и, ако те са неподходящи, да се потърси начин да се подобрят.