Косене на тревните площи

Косенето влияе стимулиращо върху гъстотата, устойчивостта и дълговечността на тревната площ. Това се изразява в регулиране на височината на тревата, осигурява се по-голям достъп на светлина и въздух до възела на братене на най-ниските приземни части на тревите, което спомага издънкообразуването и увеличаването на асимилационната повърхност. За тази цел интензивно поддържаните треви не бива да се оставят по-високи от 10 до 12 см. При луксозно поддържани треви височината на косене не бива да превишава 5-8 см. При засушаване височината на косене трябва да се увеличава с 5-10 мм, при влажни периоди се намалява също с 5-10 мм. Засенчените тревни площи и отслабналият чим, се косят по-високо. Непосредствено преди организиране на спортни прояви височината на тревата трябва да бъде от 3-5 см. Същата височина на тревата се препоръчва и при зазимяване. Друго правило, което трябва да се има предвид при всяко косене, е да не се отнема повече от 30 до 50% от наличната листна маса.
Честотата на косене се определя в зависимост както от климатичните условия и предназначението, така и от интензивността на поддържането на тревните площи (подхранване, поливане и височина на косене). През влажни периоди с чести валежи, интензивно поливане, ниско косене и редовно подхранване, трябва да се коси по-често и обратно, при засушаване, оскъдно поливане и по-високо косене – по-рядко. Съвсем рядкото косене е необходимо при случай за обогатяване на флората и фауната в паркова среда, включително и за събиране на мед – нещо, което е целесъобразно не само от икономическа, но и от екологична гледна точка.
Тези площи могат да бъдат естествен резерват за редки диворастящи видове и убежище за застрашени птици и животни.
Прекаленото ниско косене е вредно, тъй като се отнеме голямо количество листна маса, се получава така нареченото скалпиране, зелената асимилираща маса е отрязана и остават само покафенели сламени стъбла. Поради това трябва да се коси по-често, но не много ниско. Честата коситба улеснява мулчирането на тревните площи. Отрязаните 8 (3-5 см) листа попадат между туфите на тревите и образуват мулч (покритие). То предпазва от изсушаване, а а зимата от измръзване, след изгниване е източник на хумус и минерални хранителни вещества.
Правила за косене с тревокосачки. Преди косене:
- Острието се поставя на необходимата височина, като и двете му страни са равни.
- Избира се време, когато тревата е суха. Желателно е и почвата да е суха.
- Почиства се повърхността на тревната площ, включително чрез метене с метла.
- Определя се посоката на косене. След линията изток – запад, следващото косене се прави в посока север – юг (90 градуса).
- Проверява се косачката (за внезапно спиране) и се зарежда с гориво.
- Не се коси през късна есен и ранна зима. Особено ако има студен и силен вятър.
По време на косене:
- Ако тревната площ изглежда на ивици (светли и тъмни), следващият ход на косачката трябва да бъде в противоположна посока на съответните ивици.
- Коректно използване на тревокосачката (тя не е прахосмукачка). Определената посока да се спазва максимално дълго време, както е показано на фиг.
- Тревокосачката не се оставя включена без надзор.
- При работа с електрическа косачка да се внимава с кабела – да не се преплита с режещия инструмент.
- Да се работи с подходящи дрехи и обувки.
- Да няма наблизо деца.
- Ротационно-дисковите тревокосачки да бъдат снабдени със специален чувал (кутия) за събиране своевременно на отрязаната трева, особено ако тревата е висока и влажна.
- Не се правят никакви подобрения, когато косачката е в работен режим. Ремонти се правят, когато тя е изключена, а при електрическите – захранващият кабел изваден.
Събирането на окосената трева е наложително, когато са налице неблагоприятни последици. С увеличаване на дебелината на спластения опад (филц) се получава непроницаем слой, който задушава тревния чим.
Тревните площи се косят с различни видове косачки фиг. 1: ротационни, барабанни, сърповидни, на въздушни възглавници, с електрическо, с вътрешно горене и ръчно косене.