Начало » Новини » Страната
18.08.2022 г.

Климатичните промени влияят силно и на зоните в „Натура 2000“

Наука и бизнес
Климатичните промени влияят силно и на зоните в „Натура 2000“

sinor.bg

Повече от половин година Синор публикува текстове, свързани с промените в климата и връзката им със селското стопанство, които предоставяме с любезното съдействие на авторите на сайта Климатека.бг. В този брой ще ви запознаем с рабработката на Надежда Шопова, асистент в секция „Климат” в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките (БАН). По образование Шопова е инженер агроном със специалност „Лозаро-градинарство” в Аграрния университет в Пловдив. Има интереси в областта на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, адаптация на земеделието към климатичните колебания и изменения.

Разработката този път е върву екологичните площи, включени в мрежата „Натура 2000”, и как промените в климата се отразяват на нейните обитатели. Публикуваме текста със съкращения.

Част от проявленията на климатичните промени в Европа са в посока към затопляне и промяна в разпределението на валежите плюс нарастване на екстремалните явления с метеорологичен произход. Как тези промени оказват влияние на защитените зони, включени в мрежата „Натура 2000“, кои са директните и косвените влияния на климатичните промени върху тези зони? Данните показват, че в някои случаи на екстремни събития, структурата и доминиращите видове ще се променят, но системата би могла да се възстанови. Но комбинираните ефекти от повишаването на температурата и повишените нива на въглероден двуокис (CO2) оказват основно въздействие върху системите и водят до процеси, които засягат качеството на местообитанията и в крайна сметка водят до загуба им.

Какво е „Натура 2000“ и как работи?

„Натура 2000“ е европейска екологична мрежа, създадена с цел да опазва уязвими видове растения и животни в естествените им среда. Обект на мрежата в Европа и у нас са специални и защитени райони, съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици.

Защитените територии опазват видове, регистрирани като редки и ценни. Обикновено видовете, ценни за Европа, са ценни и за страната ни - в тези случаи територията на защитената зона от „Натура 2000“ частично съвпада с националната защитена територия. Например националните паркове са вид национална защитена територия, като всеки от трите национални парка – „Пирин”, „Рила” и „Централен Балкан” – съвпада частично с едноименна зона от „Натура 2000“.

Мрежата обхваща над 27 000 защитени зони в сухоземната и морската част на ЕС. Над 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни в ЕС подлежат на защита. Всяка държава-членка на ЕС следва да ги разпознае на собствената си територия, да ги управлява и да гарантира опазването им.

България е една от най-богатите на биологично разнообразие държави в Европа. Тя има задачата да опазва 80 типа местообитания, както и райони на 100 вида растения и 226 вида животни, определени от двете европейски директиви. Тук имаме 340 защитени зони, разположени върху 34,9% от националната територия – имаме 120 защитени зони за опазване на дивите птици (23,1% територия), и 233 защитени зони за опазване на природните местообитания (30,3% територия), като 13 се припокриват със защитени зони по Директивата за птиците.

Какви са част от ограниченията и принципите за зони от „Натура 2000“?

Важно е да бъде отбелязано, че „Натура 2000“ в България не е мрежа от територии, за които Европа налага правила. Всяка държава членка сама решава по какъв начин да се опазват обектите, определени като застрашени.

В мрежата не са предвидени тотални забрани. Извършва се оценка на дейностите съобразно тяхното въздействие с опазването на конкретен район със специфични цели. Нито от европейското, нито от националното законодателство произтичат преки забрани за ползване на ресурси, строителство, земеделие, стига да са съобразени и да не вредят на природата.

Зоните от „Натура 2000“ се свързват с ограничения в ползването на земеделските земи, като например забраната за превръщането на ливади или пасища в обработваеми земи, косене в размножителния период на птици и използването на определени торове или средства за растителна защита.

Включването в „Натура 2000“ не е пречка за благоустройство на териториите или включването на нови дейности. В страната е необходима оценка за съвместимост по наредбата за условията и реда на оценяване на проекти и планове, инвестиционни предложения. В особени случаи при силен обществен интерес и ползи като например път или пречиствателна станция се допуска изпълнение, като се намират компенсаторни механизми за загубата на засегнатите видове и местообитания.

Принципът за единство между човека и природата

„Натура 2000“ не е система от резервати, изключващи човешка дейност, а напротив – в основата ѝ е принципът за единство между човека и природата. Опазването на дивата природа не би трябвало да е в противовес с човешката дейност. Много обекти са добри практики и пример от хармонични управленски решения, постигнали баланс. Необходимо е това управление да бъде гарантирано и за в бъдеще, за да опазим природата от нас самите.

Този подход има редица предимства и се превръща в основен инструмент за икономическа жизнеспособност и социално развитие в много европейски области. Това дава основание да се разширява обхватът на финансиране, съгласно регламента за развитие на селските райони.

Биоразнообразието е повлияно както от климатичните промени, така и от намесата или не намесата на човека. Най-често обаче причините са комбинация от двете. И един ключов момент в системата са буферните и преходните зони, като част от тях са гранични или се застъпват с териториите от „Натура 2000“

Основен момент тук е начинът на ползване и типа земеделие, който се прилага. Предполага се, че биологичното производство е най-добрият вариант поради щадящия си ефект спрямо уязвимите видове, флора и фауна. Например в биопарк “Червената стена” е разположена буферната зона „Добростан” – част от „Натура 2000“, а преходната ѝ част обхваща цялата територия на община Асеновград. Въпреки усилията в тези територии продължават да се разпространяват рудиментарни инвазивни тревисти растения, които са с висока устойчивост на климатичните промени. По-агресивният вид птици, например гларусът е с по-висока популация в района в сравнение с гордостта на Пловдив – гугутката.

Какви са предимствата на „Натура 2000“ за хората и бизнеса?

Основно предимство на „Натура 2000“ е възможността за икономическо развитие на регионите. Опазването на природата е залог за успешен бизнес, екотуризъм, устойчиво земеделие и горско стопанство и осигуряване на поминък.

Алтернативните форми на туризъм в Европа бележат два пъти по-бърз растеж в сравнение с класическия. Все повече хора бягат от шума и условията в градската и асфалтова джунгла. Едно от най-търсените удоволствия е отдих сред природата, екотуризмът и екологичната храна. Предпочитат се планинско колоездене, наблюдение на птици и диви животни, детски лагери, рафтинг и др., за които обектите на „Натура 2000“ са подходящи.

Освен това зоните на „Натура 2000“ предполагат развитие на биологично земеделие, което е щадящо за полезната флора и фауна от една страна и здравословно за човека от друга.

Какво е влиянието на климатичните промени върху „Натура 2000“?

Част от проявленията на климатичните промени в Европа са в посока към затопляне и промяна в разпределението на валежите, нарастване на екстремалните явления с метеорологичен произход. За да бъде оценена уязвимостта на мрежата „Натура 2000“ и дяа бъде разработена стратегия за адаптация, са необходими анализ и оценка на проявленията на климатичните промени. Съществува голяма несигурност и нееднозначност както по отношение на моделите за баланс в земната климатична система, така и поради социално-икономическото развитие. 

Климатичните промени се отразяват директно и косвено върху зоните в „Натура 2000“.

Сред директните влияния са промени в жизнения (фенологичен) цикъл на растения и животни като начало, продължителност,  край на вегетация или цикъл; изменения в характеристиките на сезоните, а оттам и взаимодействията вътре в системата; физиологичният статус се повлиява от по-високите нива на СО2 както и процесите фотосинтеза и дишане.

Като косвени влияния се определят промените в подпочвените води;

почвената влажност; ерозионни процеси и др.

Уязвимостта на типовете местообитания зависи от географското местоположение и местообитанията варират във времето за възстановяване. Местообитанието се състои от редица видове, които реагират различно при промени в абиотичните условия или екстремни събития като пожари, наводнения и бури. В резултат, конкуренцията и взаимодействията между видовете могат да се променят, което води до промяна в структурата или състава, но не е задължително да доведе до влошаване на местообитанието.

В случай на екстремни събития често структурата, видовият състав и доминиращите  видове ще се променят, но системата може да се възстанови и да намери равновесно състояние. В случай на промяна на абиотични условия промененото местообитание в отговор на климатичните промени, ще бъде по-добре приспособено към бъдещия климат. Тогава промяната е част от адаптивен капацитет на системата: освен това изменението на климата може да засили съществуващ натиск, като например еутрофикация, която силно зависи от валежите, които в условията на климатични промени могат да варират.

У нас един подобен пример, свързан с уязвимостта в защитени територии, са Седемте езера в Рила. И този район вече е тежко засегнат. Например местните различия в моделите на валежите ще определят колко вода ще влезе в речните системи и зависи от това какъв капацитет имат речните системи за справяне с екстремно изхвърляне на вода.

Чувствителността към промяната – някои видове или местообитания са по-малко уязвими от други с по-добри механизми за приспособяване към суша, горещо време и студ. Някои видове зависят само от един или няколко други организми (растения и/или животни). Местният пейзаж около „Натура 2000“ може да ограничи адаптивните способности на екосистемите. Например, видове с малък капацитет за разпръскване са по-малко способни да се движат и колонизират нови подходящи зони. Друг пример са крайбрежните местообитания, които могат да бъдат загубени поради повишаване на морското равнище, когато околният пейзаж поставя ограничения върху вътрешното изместване на системата.

Комбинираните ефекти от повишаването на температурата и повишените нива на CO2 оказват основно въздействие върху местообитания чрез промяна на абиотичните условия (IPCC, 2001). Това води до процеси, които засягат качеството на местообитанията и в крайна сметка може да доведе до загуба на местообитания. Други ефекти включват подкиселяване на океанските местообитания;

намаляване на снежна покривка и топене на ледници; повишаване на морското равнище, съчетано с по-висока честота на бурите води до загуба на крайбрежни местообитания чрез наводнения и ерозия;

ниско разположени крайбрежни земи и устия, които са засегнати от наводнения и навлизане на солена вода; намаляване на годишните валежи, потенциално водещи до спадане на водните нива в реки, потоци и езера и дори периодично изсушаване; променят се условията за същестуването на блата и влажни зони поради промени в климата, свързани с повишаване на средната температурите и редуциране на валежите.

Влажните зони са преходи между водния и сухоземния живот и естествена защита от наводнения, засушаване, високи вълни. Това ги прави защитени територии в цяла Европа.)

Обобщението е, че въпреки че са под защита, териториите от „Натура 2000“ също са подложени на натиска на измененията на климата. На териториите не се налагат забрани и хората с имоти в тези райони трябва да търсят и използват предимствата, които запазената природа предлага и които вече се ценят изключително скъпо. Тази така наречена „мрежа“  свързва хората и държавите и създава предпоставки за общи дейности в посока на запазване на биоразнообразието. Районите са по-чисти и, заедно с буферни и преходните си зони, предполагат биологично земеделие и са един чудесен пример за взаимодействие между човек и природа в борбата с климатичните промени.

Надежда Шопова

Климатичните промени влияят силно и на зоните в „Натура 2000“
2108

Последни материали
Виж
Как гъбите помагат в градината – запознаване с торбестите гъби
За последните 7 тримесечия загубите на свиневъдите достигат 600 милиона лири
Поголовието от свине във Великобритания намаля рязко
Надеждите са за финансиране на независими участници вместо мастодонтите на пазара
С безвъзмездни 500 милиона долара САЩ ще увеличават поизводството на торове
Ниските цени в основни конкуренти като Полша и Украйна обаче вещаят трудно бъдеще
Сърбия вдигна приходите от износа на замразени малини въпреки срива в количествата
МАксималният марж на печалба в търговията с мляко остава 10 на сто
Сърбия премахна ограничението на цената на млякото и го повиши за захарта
Свиването в преработката им се очертава около 14 на сто
ЕК прогнозира спад от 9 на сто в производството на домати в ЕС
Свързани материали
Виж
Необходим фураж за зимата
По изключение, пасищата в Натура 2000 могат да се косят, но ръчно или с бавна машина
Честит Еньовден
Билкарство забравено от държавата, но не и от хората
Площите по НАТУРА 2000 са се увеличили с близо 20 на сто
Под 100 000 заявления за директни плащания са подадени през Кампания 2022
С променен размер на компенсаторните плащания за Кампания 2021
Преведоха близо 54 милиона лева на стопаните със земи в Натура 2000
Признание
Български проект в Натура 2000 признат от ЕС за опазването на природата
Започва прием на заявления по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2022
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам