Едно от първите обещания към животновъдите, отправени от земеделския министър Кирил Вътев при встъпването му на поста, беше да отпадне проблемът с ползването на ливадите и пасищата от хора без животни, които преотдават под наем предоставените им от общините терени. И заедно със субсидиите, отпускани по по линия на компенсаторните плащания, получават двойна печалба, без да създават реален продукт, какъвто иначе продължава да носи животновъдството за българската икономика.
Самите фермери уважават намерението на министъра да спази своето обещание, но са реалисти, че подобна промяна би се осъществила най-рано след 4-5 години поради дългосрочността на някои договори за ползване на планинските терени. У животновъдите обаче е узряла друга идея, която би впрегнала „субсидиантите” с пасища да започнат да развиват бизнес с тези терени. И вместо само да ги разорават с тежките мулчерни косачки и шредери, след чието „чистене” по пасищата и ливадите вече не никне трева, да бъдат така добри да започнат да ги косят, като продават сеното на животновъдите без животни. По информация на животновъди, пожелали анонимност, „след това почистване на терените с шредери и мулчиращи косачки върху част от ливадите престава да пониква трева и в редица части от страната те се превръщат в пустиня”.
Уникално биволско мляко не се изкупува, фермерът е пред фалит
В същото време цената на една бала сено в момента е изключително висока – между 69 и 90 лв. и е крайно непосилна, особено за малките животновъди. „Ако има повече предлагане на ливаден фураж, т.е.т, ако вместо да се почиства, ливадната трева се балира, тогава може да се създаде и борса за сено, защото търсене от колеги има”, поясниха животновъди. Когато наемателите на ливадите започнат масово да косят, балират и после продават това сено, тогава ще има полза за всички, защото в месеците от октомври до декември животновъдите предпочитат подобни тревни фуражи. От друга страна, ще се постигне екологичен ефект, тъй като ще престане бруталното изкореняване и превръщане на тези части от планините в пустиня, заключават още животновъди.
Схемите с отдаването на пасищата на „наши хора” няма как скоро да изчезнат, защото постфактум е трудно договорите с общините да бъдат прекратени. И законодателно подобни промени не може да бъдат приети. Затова и фермерите настояват администрацията да отпуска субсидиите на тези пасища само ако те започнат да бъдат косени, вместо да ги изкореняват като сега. Така че пасищата да запазят вида си, а не да бъдат обработвани по този брутален начин.
Синор.бг зададе въпроси до министерствата на земеделието и на околната среда и водите, свързани със забраните за ползване на тежка техника по високопланинските терени. От двете ведомства отговориха, че „забраните за стопанисване на ливади и пасища са разписани в конкретните заповеди за обявяване на всяка площ по Натура 2000, които стопаните са длъжни да спазват”. Самите заповеди са качени на интерент страницата на екологичната мрежа „Натура 2000” и може да бъдат проследени по номера на търсения парцел, поясниха от ековедомството.
Големият проблем е, че част от това почистване става върху терени, които не са в екологичната мрежа „Натура 2000”. Именно затова и сигналът от животновъдите идва съвсем навреме. По всяка вероятност тя ще бъде тема за обсъждане и на новите нормативни документи, които Министерството на земеделието и храните се готви да приложи в областта на стопанисването на планинските ни пасища.
Екатерина Стоилова
