Бамята (Abelmoschus esculentus)

Тя обича високите температури и горещото време. Семената й поникват при почвена температура над 15-16°С. Поради изключителната й топлолюбивост, сее се късно през пролетта – най-късно от всички пролетни зеленчукови култури и дава по-добри резултати в топлите райони, като Пловдивски, Пазарджишки, Великотърновски и др. В местата, където лятото е прохладно, тя не успява да се развие добре.
Светлолюбива е. Интензивното слънчево греене е много благоприятно за растежа й. Не понася засенчване.
Макар че е сухоустойчива, взискателна е към почвената влажност. При неполивни условия растенията остават дребни, дават слаби добиви и некачествени плодове. Оптимална е обаче сравнително по-ниската въздушна влажност – около 60 %. Но трябва да се има предвид, че при дълбока и добре разработена почва за лични нужди може да се отгледа и при неполивни условия.
Много взискателна към почвата. Предпочита дълбоки, влагоемни и плодородни черноземни и льосови почви, които се торят редовно с оборски тор. На тежки и студени почви с близка подпочвена вода дава ниски добиви.
Торенето с оборски тор и минерални торове осигурява получаването на богата и качествена продукция. През есента в почвата с дълбоката обработка се внасят 300-400 кг оборски тор и 4-5 кг обикновен суперфосфат на 100 кв. м. На по-леки почви се дават и по 2,5 – 3 кг калиев сулфат на 100 кв. м. През пролетта се тори с 2-3 кг амониева селитра на 100 кв. м, половината – със сеитбата, а другата половина се дава като подхранване по време на масовия цъфтеж.
Няма големи изисквания към предшественика. Много добре расте след култури, торени с оборски тор.
3-6-7 дневните не0загрубели плодове на бамята, които се използват за храна свежи, замразени, консервирани и сушени имат отлични диетични качества: съдържат много белтъчни вещества, витамини С – до 45 мг %, каротин (провитамин А), слизести вещества, ценни при лечението на язвената болест и гастрита. Зрелите семена на бамята се използват като заместител на кафето.
Сортовете бамя се различават по ранозрелост, както и по форма, едрина и окраска на плодовете. Известни са сортовете Лясковска и Пловдивска.
Лясковска има зелено, високо до 1,5 м стъбло с няколко разклонения. Цветовете са едри и жълти, а плодовете в техническа зрелост са тънки, 5-делни, зелени и дълги 5-7 см, загрубяващи бавно. Семената са доста едри, гладки и тъмнозелени. Сортът е средноран и високодобивен, с качествена продукция. Пловдивска, за разлика от сорта Лясковска, е със светлочервено, високо до 1 м стъбло, със светлочервени листа. Плодовете в техническа зрелост са дълги 4-5 см, по-дебели са от тези на Лясковска. Сортът успява по-рано от Лясковска, добивен е, но е по-слабо застъпен от Лясковска.
За отглеждане на бамята се избира място, добре огрявано от слънцето, за предпочитане с южно изложение, с дълбоко обработена, както и наторена, още от есента почва. До засяването, което е твърде късно, на това място се отглеждат ранни зеленчукови култури – спанак, салати, зелен лук и чесън, репички. След прибирането им мястото , ако е сухо, се полива, обработва се плитко и се набраздява на тирове, на разстояния 60-70 см. Време е да се сее, когато почвата се затопли трайно на 15-16°С, а въздушната температура е постоянно около 20°С – през май, в много от районите около и след средата на май. Прието е бамята да се засява, когато цъфне акацията. Семената се засяват ниско в откоса и от едната страна на тира, на гнезда, при разстояние между гнездата 30-40 см, по 3-4 семена в гнездо. Някъде сеят и така: в откоса се отваря браздичка и семената се изсяват в нея на разстояние 10-15 см.
Сее се и на двуредови високи ленти, при разстояние в лентата 40 см и между растенията в реда 15-20 см.
Дълбочината на засяване е 4-5 см.
Сеитбената норма е около 200 г семена на 100 кв. м.
При добра почвена влажност семената поникват след 10-15 дни.За да се ускори поникването, семената предварително се рътят. Поставят се в торбичка до 1/3 от обема й и се киснат във вода с температура 20-25°С за 8-12 часа. После накиснатите семена се разстилат на тънък слой в подходящ съд, покриват се с влажно зебло и се държат така при температура 20-25°С. От време на време се разбъркват, а зелето се поддържа постоянно влажно. Когато около 5 % от семената покажат кълнчета, рътенето се прекратява. Семената се проветряват и се изсяват обезателно не само в топла, но и във влажна почва; влагата се поддържа постоянна до поникването.
До поникването може да се образува почвена кора. Тя се разбива през “сляпа” копан, най-добре с гребло.
Когато младите растения поукрепнат, извършва се окопаване, за да се затопли почвата и да се унищожат плевелите. После се предвиждат 2-3 окопавания, подхранване с амониева селитра и напояване, без да се допуска засушаване, особено по време на формирането на завързите и изобщо през целия беритбен период.
Първите плодове ще бъдат откъснати около 60 дни след поникването, младите и крехки плодове ще се берат всеки ден или през ден-два до слани, а очакваният добив ще е 60-100 кг от 100 кв. м. При забавяне на беритбите плодовете бързо губят стопанските си качества: стават груби и влакнести.