Месестият пащърнак

Пащърнакът е двугодишно растение, което през първата година образува месест корен, а през втората - цветоносно стъбло. Разпространението му е ограничено, тъй като се използва само като подправка, заради приятния аромат и сладникав вкус. По своята хранителна стойност не отстъпва на другите кореноплодни зеленчуци. Той е една от най-студоустойчивите и мразоустойчиви култури. Отглеждането му е лесно. Не предявява претенции към околната среда. Успешно се развива на всякакви почви, стига да са добре обработени, рохкави, с достатъчно мощен орен пласт, отговарящ на дължината на кореноплода. По отношение на влагата в почвата и въздуха изискванията му са по-малки от моркова. Не понася високи подпочвени води.
Отглежда се чрез засяване направо на постоянно място, рано през пролетта. Есенното засяване не е за препоръчване, понеже голям брой от растенията стрелкуват още през първата гадина. Оптималната температура за растежа и развитието му е 15 - 20С. Най-подходящ начин за сеитбата му е редовия на 25-30 см. За 100 кв. м площ са необходими 50-60 г семена. Те трябва да бъдат пресни, защото много бързо губят кълняемостта си. Поникването им е бавно – до 2-3 седмици след сеитбата. Започват да прорастват още при температури 2-3С, а кълновете издържат отрицателни температури до -5С. След поникването се прорежда на разстояния 5-7 см между растенията. Грижите през вегетацията са както при моркова, но понася по-добре засушаванията. Извършват се 1-2 окопавания, съчетани с подхранване с амониева селитра и поливане при нужда.
Кореноплодите се вадят късно през есента – октомври, ноември, като предварително се орязват листата до челата. Съхраняват се в ровник или изба, както морковите, но без слоеве пясък по между им. Челата се поставят навън и се покриват отгоре и отстрани с влажен пясък или лека почва. Притежават дълъг период на съхранение.
Сортовата разновидност е изключително малка – Софийски кръгъл, Дълъг бял и Студент.