На практика е невъзможно да бъдат изтребени напълно плевелите в една градина и колкото повече се борим с тях, толкова по-интензивно растат те. А дали има нужда изобщо да плевим? Най-напред трябва да установим толкова вредни ли са неканените гости в лехите.
Привържениците на биологичното отглеждане на зеленчуци смятат, че само с пирея няма начин да се погодят, тъй като той силно потиска развитието на всички култури без изключение, а най-опасен е за картофите.
От останалите плевели щетите са особено забележими на етап покълване – колкото повече израстват зеленчуците, толкова по-малко са проблемите с бурените. Да не говорим, че могат и да ни бъдат от полза – с тяхна помощ можем да подобрим състоянието на почвата.
За тази цел през втората половина на лятото плевелите се оставят да растат там, където сме прибрали реколтата. Когато пораснат, могат да бъдат окосени и да ги прекопаем с почвата. Трябва само да се внимава да не са дали семена.
С помощта на бурените можем да разберем какво е състоянието на почвата. Хвощът например расте главно върху почви с повишена киселинност и ако успеем да я понижим, изчезва от само себе си. Ако пък между редовете с картофи се е появила лобода, значи трябва да сменим мястото, на което ги отглеждаме. Освен това бурените безпогрешно показват дали се е стигнало до почвена умора – достатъчно е да обърнем внимание дали не са започнали да цъфтят в началото на есента.
Част от градинарите се възползват от вредните растения, като изобщо не плевят лехите с краставици, за да задържат влагата до корените чрез сянката, която плевелите хвърлят. Разбира се, доста по-добре е лехите да бъдат мулчирани със слама или дървени стърготини. Кострецът влияе благоприятно на дините, пъпешите и тиквите, а копривата защитава засадените растения от вредителите.
Освен това много от плевелите са годни за храна, например глухарчето или тученицата. Дори обикновеният репей по съдържание на витамини е в състояние да се съревновава със зелето, а лободата е най-близката роднина на спанака.
