По икономически съображения много любители използват за опора в лозето дървени колове. При чашовидната формировка това е и единствената практика. Коловете може да бъдат от различни дървесни видове. Трайността им също е различна. Най-дълготрайни са акациевите и дъбовите - 6-8 години. С по-малка дълготрайност са коловете от бор, ела, ясен, бряст, а още по-кратък живот имат тополовите, ликовите, буковите. За да постигнете по-голяма устойчивост, трябва да подложите коловете на предварителна обработка. Най-малкото, което можете да направите, е да обелите кората им и да ги изсушите на слънце. Обгарянето на частта , която ще бъде забита в земята, е с доста добър ефект - образуват се вещества, които потискат дейността на гнилостните микроорганизми. Много добър ефект се получава чрез импрегнирането им със 4-6% разтвор на син камък. Потапяте ги целите в разтвора. Още по-добре е ако са прясно отсечени и потопите само долния им край. Разтворът постепенно за десетина дни достига горния. Имайте предвид също, че целите колове са по-нетрайни от бичените и цепените. Те се напукват повече и така стават по уязвими на гнилостни гъбички. Освен това в пукнатините зимуват гроздовите молци.