Сроковете за изработване на българската позиция по бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. притискат, затова и ръководството на министерството на земеделието за втори път днес, в рамките само на десетина дни, организира поредна дискусия по темата с браншовите съюзи. Самите фермери също се активизираха и на последната организирана от браншовиците среща, проведена в края на юни, решиха всеки съюз и асоциация да направят анализ на ползите и да очертаят проблемните места, позовавайки се на досега прилаганата ОСП, посочи пред Синор.БГ Мариела Йорданова, зам. председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
„Осъзнаваме, че като малка държава България не е определяща при извеждането на основните европейски политики, но е необходимо да посочим важните приоритети, по които да се развива българското земеделие след 2020 г.“, посочи Йорданова.
Бизнесът очаква и отговор на въпроса дали чрез подпомагането държавата ще прилага социална ОСП или пък тя ще бъде пазарно-ориентирана. Отговор на този въпрос се очаква да бъде даден днес.
Асоциацията на зърнопроизводителите подобно и на други организации са за запазването на първия и втория стълб на подпомагане, с прилагане на пазарно ориентирана обвързана подкрепа при директните плащания.
„България ще настоява пред ЕС и за промени в процента на националното съфинансиране спрямо европейската помощ за отделните държави, така че да се премахнат диспропорциите във финансирането между старите и новоприети членки“, посочи още зам. председателят на асоциацията. Контрол може да се прилага, ако всяко национално подпомагане минава през нотификация от Еврокомисията, е позицията на зърнопроизводителите.
Анализите за ефектите от прилагането на ОСП са слабото място на министерството, затова и на следващата среща в края на юли всички браншови съюзи ще набележат важните посоки за развитие. Трудна тема при обсъждането ще бъде и ефектът от прилагането на зелените практики, тъй като чрез практиките на екологично насочените площи фермерите не отчитат рентабилност.
Климатичните промени и свързаните с тях рискове са другият проблем, чието решение трябва да се намери с прилагането на новите политики. Дали тези мерки ще се прилагат във втори стълб или ще се отделят в трети стълб на подпомагане, отговорът на тези въпроси трябва да се очертае в предстоящите дискусии.
