С наближаване на крайния срок за представяне от страна на Европейската комисия на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за следващия програмен период, ще зачестят и различните идеи и визии за Общата селскостопанска политика след 2020 г. Визията за промяна на ОСП трябва да предхожда подготовката на национална позиция, да взема предвид различните гледни точки на заинтересованите страни и в най-добрия случай да отчита резултатите от сериозни анализи на прилагането на европейската земеделска политика у нас до момента.
Когато говорим за национална визия за промяна на една толкова важна политика обаче, към нея не трябва да се подхожда с лека ръка. Европейската комисия (ЕК) все още изготвя законодателните предложения, които ще визуализират ОСП след 2020 г. А това означава, че ЕК следи много внимателно всички изказвания, идеи и сигнали, които изпращат държавите-членки. Подготвяйки ги, най-напред е важно те да правят разграничение между визия за бъдещата ОСП след 2020 г. и позиция по ОСП след 2020 г.
Визията отразява становището на съответната държава-членка за това какво трябва да се промени, докато позицията вече се базира на конкретни законодателни предложения. Познаването на материята и процедурите в дълбочина е само една от предпоставките „да не се излагаме“ с общи приказки по една толкова сериозна тема. Публичността, отчитането на различни гледни точки и сериозният анализ на постигнатото до момента, са другите елементи на една премерена, обективна и в крайна сметка успешна национална позиция.
Целта на настоящия материал е да представи една примерна визия на България за бъдещата ОСП след 2020 г., до която можем да стигнем по „лесния начин“ - без особено задълбочени изследвания и анализи. Тук ще се опитаме да обясним какво биха означавали всички точки в един такъв „документ“, както и защо все пак е по-добре този път да подходим различно. Да, едва ли ще бъдем иноватори като Холандия или реформатори като Естония, може би още не сме дорасли дотам. Но все пак да не бъдем и толкова инертни и този път подходим към темата различно.
Четейки следващите редове е важно да се има предвид, че към настоящия момент официална визия на Р България не е представяна от страна на администрацията, макар, че определени нейни действия показват, че такава вече е изготвена. В противен случай подписването на различни политически документи и отделни изказвания от политически лица биха били много неуместни.
Кой има право да изготви и одобри визията на Р България за ОСП след 2020г.?
Реално погледнато всеки може да подготви визия по ОСП след 2020 г. От юридическа гледна точка обаче тази визия сама по себе си представлява една политическа насока за бъдещото развитие на България, а изготвянето на такова нещо попада единствено в прерогативите на министъра на земеделието, храните и горите. Не на неговите заместници и съветници, доколкото това са длъжности с подпомагащ характер, а лично негова в качеството му на политическо лице, избрано от Народното събрание на страната.
Одобряването на тази бъдеща политическа насока пък е в прерогативите на Министерски съвет на България. Така че изготвянето на визията за ОСП след 2020 г. и след това позицията по законодателните предложения на ЕК е едно високо отговорно политическо задължение на министъра на земеделието, храните и горите.
Това е и една много важна дейност, защото от взетите решения ще зависи добруването, а може би и посоката на развитие, на целия сектор земеделие.
Ето защо, е изключително важно при формирането на визията и позицията на България по ОСП след 2020 г. да се отчитат становищата на всички организации пряко свързани със сектор земеделие. Много важно ще бъде взетите решения от страна на министъра на земеделието, храните и горите да бъдат обосновани и обяснени на всички, които след това ще зависят от ОСП в България.
В тази връзка на мнозина сигурно ще се стори странно, но съгласно действащото законодателство при формирането на визията и позицията на България по ОСП след 2020 г. парламентът не може по никакъв начин да влияе върху или при вземане на тези решения. И това действително изглежда странно, защото след договаряне на законодателството по ОСП след 2020 г. на ниво ЕС, именно Народното събрание на България ще трябва да облича в законодателна форма вече взетите европейски решения.
Как може да изглежда една примерна визия на Р България по ОСП след 2020 г. и какво стои зад всяка една идея?
„Република България желае запазването на една силна Обща селскостопанска политика след 2020 г., която за да може да отговори на приоритетите на ЕС в областта на продоволствената сигурност, борбата с климатичните промени и запазването на развитието на селските райони трябва да бъде много добре финансирана. Такава една ОСП трябва да се базира на един силен Първи стълб, който да гарантира доходите на европейските земеделски производители, като отчита необходимата ангажираност към запазване на екологичните европейски и световни норми.
В рамките на първи стълб България настоява продължаването на Схемата за единно плащане на площ и в новия програмен период, която към настоящия момент няма алтернатива в новите държави-членки.
Запазването на обвързаното с производството подпомагане е съществен елемент от подпомагането на земеделските производители, което трябва да се запази и разшири не само по отношение на количество, но и на качество на произведената продукция. В допълнение на първи стълб България предпочита запазването на втория стълб на ОСП като основен инвестиционен механизъм, който да допълва базовата подкрепа по линия на директните плащания.
В тази връзка правилата и мерките в него трябва да бъдат фокусирани върху запазването на заетостта в селските райони и обновяването на поколенията там. При всички положения трябва да се направи едно опростяване на правилата и по двата стълба на ОСП.
Към една такава примерна позиция може да се допълват и още много други неща, като например премахването на историческия подход при формиране на националните финансови пакети на държавите-членки, макар че такава позиция се защитаваше от всички страни при реформата от 2013 г. Ако такава позиция продължава да се застъпва, това означава, че реформата от 2013 г. не е постигнала една от целите си, а това ще даде много лош сигнал към европейските данъкоплатци. Много може да се говори и за преразпределителното плащане и за преходната национална помощ, но това ще бъдат теми на следващи анализи.
Да се върнем към примерната позиция. Какво реално се казва в нея?
- Запазване на нивата на финансиране близки до предишния програмен период;
- Запазване на структурата на ОСП в два стълба;
- Продължаване на Схемата за единно плащане на площ;
- Запазване на Обвързаната подкрепа и разширяването й освен по отношение на количество, но и по качество на продукцията;
- Осигуряване на заетост в селските райони и запазване на схемите за младите фермери;
- Опростяване на ОСП.
Финансиране – ще спрем ли да чуваме каквото ни се иска, за да погледнем реалистично на нещата?
По отношение на финансирането – съвсем нормално е да се настоява за запазване на нивата на финансиране на ОСП. Това звучи политически правилно и много се харесва на всички, които получават средства по линия на ОСП.
Никъде обаче не се коментират причините за намаляване на бюджета за ОСП през годините. Ако в конкретния програмен период едно примерно намаление с 20% може да се обясни с напускането на Обединеното кралство от ЕС, то никой не коментира на какво се дължаха намаленията в предните програмни периоди. Отделно от това никой не коментира на какво се дължи все по-голямата зависимост на средностатистическия европейски фермер от субсидиите, които той получава и все по-малката полза, която той има от световния пазар. Никой не коментира външно търговската политика на ЕС, а тя, както и ОСП, е част от Общата политика на Общността и нейното отражение е повсеместно.
Структура – можем ли да предложим нещо различно и по-работещо от „запазването й“?
По отношение на запазването на структурата на ОСП в два стълба – една такава позиция е изключително консервативна. При положение, че в различните държави-членки се прокрадват все повече и различни идеи за промяна на дизайна на ОСП и увеличаване на стълбовете за подкрепа. Една такава консервативна позиция трябва да бъде много добре обоснована от администрацията, защото в противен случай сигналът, който може да бъде възприет от фермерите, е, че тя няма идеи.
СЕПП – необходим е официален анализ на случилото се до момента
По отношение на запазването на схемата за единно плащане на площ – както вече беше посочено в предишен материал - една такава позиция трябва да бъде много добре обоснована. За съжаление анализ на администрацията в тази насока все още не е представян за обществено обсъждане.
Обвързаната подкрепа - проблеми
По отношение на обвързаната подкрепа – важно е да се знае, че този вид подкрепа като цяло има проблем с правилата за субсидиране на Световната търговска организация. Това е и причината в момента да се прилага една „квази обвързана подкрепа”, при прилагането на която няма абсолютно нищо обвързано. Съгласно правилата на обвързаното с производството подпомагане, субсидията е обвързана с произведената продукция.
Видно от европейското законодателство – Регламент 1307/2013 г. и националното ни законодателство, подпомагането е на единица производствена мощност – глава животно, допустим хектар. Въпреки, че се говори за мляко, плодове и зеленчуци и т.н. реално подпомагането по никакъв начин не е обвързано с произведеното количество продукция. Действително с последните изменения в наредбата беше въведено изискване за произведени количества, но това е с оглед допустимост по мярката, а не с оглед размера на субсидията. Отделно съгласно изискванията на Регламент 1307/2013 г. получаването на обвързана с производството подкрепа не трябва да води до повишаване на нивата на производство, което само по себе си е малко нелогично. При това положение тук администрацията ще трябва да изготви един сериозен анализ, на база на който да може да предложи адекватни за сектора нови мерки за подпомагане, които да са едновременно приемливи на европейско ниво и същевременно да отчитат спецификите на българското земеделие.
Заетост и млади фермери – ще има ли за кого да работят такива мерки?
По отношение на запазването на заетостта в селските райони и запазване на схемите за младите фермери – това са мерки, които биха били напълно в унисон с всички досегашни позиции на България, но те трябва да бъдат подкрепени с данни. В противен случай може да се окаже, че в резултат на различни демографски процеси, в следващия програмен период ще имаме отделени средства, чрез които да подпомагаме създаването на стопанства на млади фермери, а допустимите за подпомагане кандидати да са прекалено малко. Същото може да се каже и за схемите за заетост в селските райони.
Опростяване – ще го усетят ли фермерите?
По отношение на опростяването на ОСП – тук трябва да има ясна представа за какво опростяване говорим. Опростяване на правилата, които трябва да спазват фермерите и които им се налагат от националните администрации или опростяване на правилата, които администрацията на държавата-членка трябва да спазва и които й се налагат от Брюксел.
Заключение
Представената в този материал примерна визия на Р България, ако бъде съотнесена с всички въпроси, на които министърът на земеделието, храните и горите трябва да намери решение, обхваща може би едва 5% от цялата ОСП. Ето защо подходът за изготвянето на една такава национална визия за бъдещето на земеделието в България трябва да бъде изключително сериозен. Този подход трябва да се предхожда от един задълбочен анализ, на база на който всички ангажирани в сферата на земеделието в Р България да могат да се обединят около общия за всички национален интерес.
Светлана Боянова,
Председател на Институт за агростратегии и иновации
