Голяма част от културите, които се отглеждат в селското стопанство, се нуждаят от опрашване. Според експертни оценки това е валидно за 80% от насажденията в Европейския съюз. Същевременно обаче тази „услуга“ на пчеларите към сектор „Растениевъдство“ остава неовъзмездена, а в страни като САЩ годишно се влагат близо 2 милиарда евро за тази цел. Депутатът в Европейския парламент Момчил Неков смята, че в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) това трябва да се промени, като бъде въведено задължително подпомагане за опрашването на културите, съобщиха от неговия пресофис. Неков направи предложение в този смисъл на изслушването „Ситуацията на пчеларския сектор в ЕС“ в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП.
Друго предизвикателство пред пчеларството е използването на препарати в селското стопанство, които имат пагубно влияние върху насекомите. Една група такива вещества са неоникотиноидите, които се използват за борба с вредители по култури като царевицата и рапицата. Неков призова за активна развойна дейност за подобряване и създаване на нови вещества и съставки, които да не пречат на пчелните семейства. Тъй като ЕС заделя милиарди евро за развойна дейност, той е убеден, че общността разполага с ресурса и научния капацитет за откриването на решения.
Налице са големи възможности за иновации в сектора и те трябва да бъдат подкрепени в новата ОСП, обяви евродепутатът. Като пример той посочи прецизното пчеларство, оборудвано с датчици, които да регистрират излитанията и влитанията на кошер на ден, и възможността за информиране за това в реално време. В България вече има разработена такава технология от софтуерна компания, стартирана от млади предприемачи. Инвестицията е ресурсоемка, затова Неков предлага в бъдещите mчеларски програми на ЕС, а и на цялата ОСП да бъде предвиден ресурс за подпомагане купуването на подобна техника, която ще минимализира разходите, измерени във време и икономическа загуба, чрез ранно диагностициране.
Статистиката показва, че ЕС остава нетен вносител на пчелен мед, като тенденцията е доставките от трети страни да се увеличават. С най-голям дял е вносът от Китай, Мексико и Украйна. Според Неков трябва най-напред да се осигури нормално функциониране на единния европейски пазар на мед, а след това да се търсят алтернативи. Той е категоричен, че политиците трябва да потърсят баланса в гарантиране на препитанието на хилядите европейци, които искат да се занимават с пчеларство.
Момчил Неков е докладчик на парламентарната група на Прогресивния алианс по темата "Перспективи и предизвикателства за пчеларството в ЕС".
