В края на март организации, работещи за развитие в различни области на обществения живот, подкрепиха съвместен призив за опазване на рибното богатство в Европа. В България и в още 11 държави от ЕС екологичната организация WWF насочва вниманието към това как с избора на устойчиво произведени риба и морски продукти европейските потребители биха могли да окажат влияние върху поминъка на хората, зависещи от риболова в развиващите се страни.
Всяка от присъстващите организации е споделила своя опит, като е постигнат консенсус, че е необходимо да се дава по-широка гласност на добрите примери, които да служат за вдъхновение. Такава история сподели Деница Петрова от Грийнпийс България.
Неотдавна към организацията се е обърнала майка от Варна, която била впечатлена от количеството пластмасови отпадъци, оставащи след всекидневното използването на чаши за еднократна употреба в детската градина на детето ѝ. Благодарение на упоритостта си, майката успяла да убеди останалите родители и ръководството на детската градина, да заменят пластмасовите чаши с метални канчета за всяко дете. Добър пример, който дава възможност гражданите да участват в опазването на околната среда, е мобилното приложение BlackSeaWatch, посочи Димитър Попов от Зелени Балкани. То не само обучава потребителите по забавен начин, но и им позволява да допринасят за събирането на данни за живота в Черно море. Подобно овластяване на гражданите позволява и Рибен буквар 2.0 - потребителският наръчник за избор на морска храна на WWF България.
Ангажимент за публичност на добри практики пое Магдалена Малеева, представител на „ Горичка“. Специално внимание бе отделено на отношенията с бизнеса и с институциите. Представителите на WWF посочиха, че целите за развитие могат да донесат ползи на бизнеса и е добре въпросът да бъде поставен и по този начин. Според проучване по темата на PWC, най-важните цели за бизнеса са Насърчаване на постоянен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълна и продуктивна заетост и достоен труд за всички (8-ма цел), Изграждане на гъвкава инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите (9-та цел) и Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство (12-та цел).
По отношение на работата с институциите, представителите на присъстващите организации се обединиха около мнението, че институциите трябва да заложат критерии за устойчивост при избора си на партньори и да се опитват да насърчават добрите практики с подходящи стимули.
Организациите, които участваха на кръглата маса, бяха Дружество за ООН в България, „Зелени Балкани“, Грийнпийс - България, Асоциация „Активни потребители“, Slow Food в България, AIESEC, Горичка, Български фонд за жените, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Move.bg, Национален младежки форум.
