В политическата програма на ГЕРБ за следващото управление се залагат три стълба на подпомагане на земеделските производители. Освен досегашната система на директни плащания и подкрепа чрез селската програма в следващия мандат управленците включват и трети стълб, който предвижда мерки за управление на риска в земеделската дейност. Тук влизат компенсаторни мерки при природни и епизоотични рискове, ценова нестабилност или развитие на нови пазари.
Коренна промяна се очаква и в прилагането на директните плащания, като се предвиждат увеличаване на гъвкавата обвързана подкрепа, а също и опростени „зелени мерки“ с реален ефект върху стопанствата.
При втория стълб фокусът ще бъде върху инвестициите за подобряване на конкурентоспособността на бизнеса. Тук се включват и нов инструментариум за безлихвен финансов инженеринг, както и въвеждане на устойчиви инвестиции, така че да се спре обезлюдяването на селските райони.
Едно от новите предизвикателства ще бъде ефективното комбиниране и допълване на публичните инвестиции със средства от ЕК и от държавния бюджет.
Инвестициите в общините ще бъдат насочвани само в сфери, където не съществува частен интерес и където е обезпечен икономически реалистичен сценарий за създаване на публично-частно партньорство. Публичните инвестиции трябва да създават условия и предпоставки за частни инвестиции, а не да ги изместват.
Средствата от ЕС са основният инструмент за преодоляване на междурегионалните различия, затова специален приоритет в следващите години ще бъде търсенето на оптимален регионален баланс между инвестициите, както и експлоатирането на всички възможности за икономическо оживление на изостаналите райони чрез инвестиции от оперативните програми и ПРСР, се посочва в програмата.
Основен приоритет е създаването на т.нар. „лостов ефект“, при който всяка инвестиция трябва да бъде планирана по начин, който не само да задоволява нужди и да решава проблеми, но и да създава предпоставка за „събуждането“ на частното финансиране и привличане на нови инвестиции в реалния сектор.
По отношението на Агенцията по кадастъра, която беше създадена още при кабинета Борисов 2, също се предвиждат нововъведения. С обединяването на данните от картата на възстановената собственост на земеделските земи и на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, приблизително 90% от територията на страната може да бъде покрита от актуална кадастрална карта. През новия период ГЕРБ ще продължи работата по преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална карта с покриване на територията на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри. Предвижда се и модернизиране на кадастъра във формат 3D и 4D.
Сред приоритетите отново на първо място ще бъдат интензивните сектори – животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и биологичните производства. Фокусът ще бъде поставен и в подкрепата на малките и средни предприятия, които имат съществен дял в развитието на традиционни за страната производствени направления.
Предлагаме политики за подкрепа на българско производство чрез подобряването на пазарния достъп, условията за реализация на селскостопанската продукция и скъсяване на веригата „производител-потребител”.
Предвиждат се реформи в поземлените отношения с комасация и отношение към земеделската земя като към природен ресурс, осигуряващ националната хранителна сигурност.
По отношение на хидромелиорациите отново се обещават мерки за развитие на ефективно поливно земеделие, ръководено от сдруженията за напояване; ефективна превенция на риска от държавата. Изпълнение на приетата на 17 август 2016 г. от Министерския съвет Стратегия за управление и развитието на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите.
Прилагане на комплексен подход за превенция и управление на рискове и кризи. Довършване на изграждането, въвеждане и реално функциониране на нова система за борба с градушките, покриваща цялата територия на страната.
Наука и иновации в земеделието. Основна задача на селскостопанската наука е да бъде работещ инструмент за генериране на иновативни политики в агросектора и едновременно с това да е полезна, достъпна и водеща за бизнеса.
При финансовата подкрепа се запазват националните мерки с продължаване прилагането на съществуващите схеми за държавни помощи - отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство и данъчните облекчения за инвестиции в земеделските стопанства;
Въвеждане на нови схеми за държавна подкрепа - за изграждане на фермерски пазари и други инвестиции за подобряване на пазарния достъп на фермерите и способстващи развитието им;
Осигуряване на финансов ресурс за прилагане на схеми за преходна национална помощ в растениевъдството и в животновъдството.
По повод европейските мерки се предвижда успешно провеждане на българското председателство на ЕС, за да се постигне:
Защита на силна и адекватна ОСП чрез обезпечаване на бюджет, реално опростяване и въвеждане на инструменти за управление на риска.
По отношение на човешките ресурси се залага и на реформи в образованието, което би повишило капацитета за търсене на нови бизнес възможности и прилагане на иновативни производствени техники в рамките на селското стопанство.
Прилагане на програми за обучение и повишаване на професионалната квалификация на българските фермери.
Отново се обещава електронизация на администрирането. Ще бъде изградена и единна интегрирана информационна система в сектор земеделие в съответствие със стратегическите цели, дефинирани в “Стратегия за развитие на електронното управление в Р България 2014-2020 г.”, която ще включва:
. Изграждане на единен електронен регистър на земеделските поземлени имоти, използваните земеделски площи и земеделските стопани;
. Въвеждане на единна електронна платформа за управление на земите от общинския и държавния поземлен фонд – отдаване под аренда и продажба от МЗХ и общините;
. Изграждане на единен геоинформационен интернет портал на Министерство на земеделието и храните с възможност за публикуване и достъп до електронни административни услуги, включително и до такива, свързани с пространствени данни.
При животните също ще има електронна идентификация и контрол при здравеопазването.
Продължават политиките на балансирано и диверсифицирано земеделие чрез:
. Прилагане на обвързано с производството подпомагане. Малките и средните по размер стопанства в растениевъдството и в животновъдството ще получат
допълнителна подкрепа чрез механизмите на преразпределителното плащане, а подпомагането на големите ферми ще бъде ограничено до установен размер.
Предоставянето на обвързана подкрепа ще се основава на критерии за по-високо качество, продуктивност и конкурентоспособност на животновъдното производство.
. Прилагане на схеми за държавни помощи.
. Осигуряване на предимства в земеползването.
. Осигуряване на предимства в проектното финансиране на конкурентен принцип по
ПРСР 2014 – 2020 и/или други инструменти.
. Засилване на контрола за спазване на изискванията за производство на биологична продукция, с оглед повишаване доверието на потребителите.
. Популяризиране на ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве.
Здравеопазване на животните и превенция
. Въвеждане на нови изисквания към средствата за идентификацията на животните и пчелните семейства - използване на електронен идентификатор и индивидуална идентификационна табела при пчелните семейства.
. Осигуряване на адекватна система за събиране и обезвреждане на странични животински продукти в България като разширим настоящата система чрез включване на нови четири пункта за управление на животински отпадъци.
. Обявяване на концесия за построяване на ново предприятие за преработка на странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека и неговото управление и експлоатация, в землището на Угърчин, област Ловеч.
При храните също се въвеждат промени, които да повишат доверието на потребителите към българските продукти и по-голям избор за потребителя. За тази цел ще бъде приет новият Закон за храните с цел увеличаването на дела на произведените в България храни, предлагани в търговската мрежа, стимулирането на добрите и ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата на доставки на храни.
Ще се насърчава използването на суровини, произведени на територията на страната. Ще се подобрят възможностите за представяне и предлагане в търговските обекти на български храни, произведени по БДС (утвърдени или браншови стандарти), както и храни и вина със защитено географско указание или защитено наименование за произход.
Ще се търсят и нови механизми за защита и компенсации на производителите при фалит на търговска верига. Засилване ролята на държавата за подкрепа на износа на земеделски продукти от страната посредством експертно-административна и техническа помощ.
Рибарство и аквакултури
Основен приоритет при управлението на сектор „Рибарство“ е осигуряването на устойчиво използване на природните ресурси и предпазване на екосистемите от свръхексплоатация, като същевременно се отчита високата социална функция на риболова в крайбрежните райони.
От особено значение в този контекст са устойчивото развитие на дребномащабния риболов, както и възможностите за диверсификация на сектора чрез интегриране на допълнителни дейности, свързани с първичната преработка и собствена реализация на уловите.
В условията на увеличаващо се в световен мащаб търсене на риба и рибни продукти, аквакултурните стопанства имат ключова роля за осигуряване необходимите количества хранителни продукти.
Гори
Основна цел на програмата е горите да заемат централно място при постигане на екологична икономика и да бъдат остойностени ползите, които горите предоставят по устойчив начин, като същевременно се гарантира опазването им.
Редуциране ползването на дървесина от зрелите гори, за сметка на отглеждане на младите гори с цел задоволяване на потребностите на националния пазар.
Усъвършенстване на превенцията и контрола за опазване на зеленото богатство чрез надграждане на електронните и дистанционни методи за наблюдение и обществен контрол до 2018 година.
. Подобряване на пожарната безопасност в горите чрез завършване на единна система за противопожарно видеонаблюдение в горските територии до края на 2018 година;
. Увеличаване на инвестициите и лесовъдските грижи за възстановяване на уязвими и увредени горски площи чрез ежегодно увеличаване на залесяването в обществените гори и достигане на 30 хиляди дка през 2020 година.
Въвеждане на концепцията за екосистемни услуги от горите с цел тяхното социално справедливо и поносимо управление, вкл. чрез мерки по ПРСР:
. Картиране и допълване на мрежата на стари гори, гори с висока консервационна стойност, рекреационни и защитни гори (на първо място полезащитното залесяване), с цел подпомагане на политиките в сферата на биоразнообразието и превенцията от бедствия до 2020 година;
. По-нататъшна диверсификация на приходите в горската система, основана на развитие на производството на биопродукти, развитие на планински спорт и различни видове туризъм, като относителният дял да нарасне със 100% до 2020 година.
Развитие и усъвършенстване на връзките с гражданския сектор и прозрачността на управление на горската системата за многофункционално стопанисване на горите.
Увеличаване на ефективността на управление на обществените гори за развитие на национална зелена икономика и модерна горска индустрия.
. Завършване на процеса на сертификация на държавните горските територии;
. Инвестиции в модерна природощадяща техника през целия период;
. Увеличаване със 100 % на инвестициите за изкупуване и комасиране на малки неефективни горски парцели;
Подкрепа на националната горска добивна и преработвателна индустрия и мебелно производство и на местните фирми чрез продължаване на мерките за преференциално предоставяне на дървесна суровина на български и местни преработватели и дългосрочно договаряне за сметка на търговията със суровини за трети страни до края на 2018 г.
