Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
15.03.2005 г.

Производството на зрял фасул - закономерно, случайно или неслучайно в колапс?

15-03-2005 г. Защо производството на зрял фасул в България е в ликвидация? Има ли обективни причини за това и доколко причината е в дребнавите интереси на много нива? Тези и други въпроси често навеждат на мисълта, че ние, хората, свързани с аграрния сектор, все още не съумяваме да оценим обективно, да балансираме и да отстояваме националните си традиции и интереси в земеделското производство. Производството на зрял фасул в България стана поредната изкупителна жертва на такъв начин на мислене и действие. Становището, което предстои да изложа, е лично виждане по проблема като изследовател и не обвързва институцията, в която работя. КАКВО СЕ СЛУЧВА С ПОЛСКИЯ ФАСУЛ? За период от няколко години площите на тази култура намаляха може би 20-кратно спрямо края на 80-те години. Впрочем това малко хора могат да кажат със сигурност, защото МЗГ вече не колекционира и не предлага информация за широк достъп, след като десетки години културата беше сред "наблюдаваните". Чувства ли широкият потребител липсата на българско производство? Ако става дума за количество - по-скоро не. На практика пазарът е задоволен, а почти всички количества с бял боб са внос и именно масираният дъмпинг на цената на едро е сред основните причини за ликвидиране на националното производство. Възниква въпросът: Има ли и какви са последиците за българското земеделие от съсипването и на това производство? И ако за силното намаляване на площите със захарно цвекло, памук и ориз причините имаха по-скоро обективен характер, то проблемите със зърнено-бобовите култури в страната са най-вече резултат от липса на регулации. НЕКА ЗАПОЧНА С ОБЕКТИВНИТЕ СУПЕРЛАТИВИ ЗА КУЛТУРАТА Банална истина е, че зрелият фасул е сред традиционните български култури. И няма как да не бъде така, като се има предвид, че консумацията на т. нар. бял боб е широко застъпена във всяко българско семейство. Това е варивото № 1 на българската трапеза, независимо от това, че разнообразието на храни непрекъснато расте. В това няма нищо случайно - навсякъде по света се консумират зърнено-бобови култури главно поради високото им белтъчно съдържание като естествена алтернатива на месните продукти и като елемент от диетата на човека въобще. Напълно естествено е, че различните народи са включили в основното си меню бобовата култура, за която има най-благоприятни условия за отглеждане при съответните почвено-климатични условия. Ако за балканските народи това са фасулът и лещата, за руснаците и поляците такава култура е грахът, за арабите от Северна Африка е баклата, за индийците е папудата и пр. Фасулът се явява основно вариво и за народите от Латинска Америка, която е и неговата родина. Предполагам, че е известно, че тези народи предпочитат зрял фасул с цветни зърна, докато преобладаващото население на Балканите предпочита за готвене белия боб, със средна абсолютна маса на семената около 300-400 г. Трябва да отбележа, че в някои полупланински и планински райони на България на малки площи населението отглежда и консумира едър цветен и бял боб, с увивен (вейков) хабитус на растението, от т. нар. салатен тип (ssp. coccineus). Доколко производството на зрял фасул за търговски нужди (т.е. на по-големи площи) е традиционно и важно за българското земеделие, можем да съдим по неговата динамика във времето и държавната поръчка за научни изследвания по проблема. Площта на културата през 1939 г. у нас е била 2,7 млн. дка, от които малко повече от 1/4 в самостоятелни посеви, а останалите 3/4 - в смесени (най-вече с царевица) посеви. В началото на 50-те години на миналия век фасулът се отглежда най-вече в самостоятелни посеви, които съставляват около 1 млн. дка. С модернизиране на производството площта му продължава да намалява до около 650 хил. дка към средата на 70-те години, каквато се запазва до началото на 90-те. С цел получаване на достатъчно производство за изхранване и за нуждите на хранителната промишленост, но при най-добрите условия за това, 60-70 на сто от фасула през 70-те и 80-те години се отглежда в Североизточна България. Именно в този регион на България можем да говорим за натрупан важен за земеделското производство опит и без съмнение за поминък. Специално искам да наблегна на понятието поминък. От моя гледна точка поминъкът отдавна е приоритет в националните аграрни политики на всяка държава от ЕС, а в интерес на поминъка на големи групи от селското население на държавите се водят "тихи" войни за съхраняване на традиционните производства. В това няма нищо случайно - населението на една държава не може да живее само в столицата. А за да живее добре и да не мигрира непрестанно, всяка човешка единица трябва да се прехранва с труда си навсякъде в границите на държавата ни. Ако българската аграрна политика беше насочена към съхраняване на традиционния поминък на населението си в селските райони, нямаше да бъдат редуцирани такива важни производства като лозарството, овощарството, производството на тютюн и др. Да не говорим за безкрайно вредното разделение на животновъдството от растениевъдството, негативите от което отдавна чувстваме, а тепърва ще трябва и да преодоляваме. Фасулът е култура с важно агротехническо значение и това не е изтъркана фраза. Един скрит проблем на земеделието в България е постоянното намаляване на броя на основните култури в районите с полско производство, което е пречка за правилната ротация и причина за увеличаване дела на повторките и монокултурите. Редуването на есенници и пролетни култури касае и правилната система на обработка на почвата, т.е. пряко почвеното плодородие. Бих искал да вметна, че с намаляване на броя на основните култури в българското земеделие се появи необходимостта от култури буфери, които да заемат празните места. В такъв буфер през последното десетилетие се превърна слънчогледът, чиито площи нараснаха в различните региони на страната от два до десетки пъти и се създаде реален риск за фитосанитарната "чистота" на полетата. Последействие от такова стихийно производство е тоталното замърсяване на нивите с агресивната раса на синята китка, а е налице и потенциален риск от трудно контролируеми инфекции с болести, разпространявани чрез следжътвените остатъци, като склеротиния, фомопсис и др. Връщайки се към фасула, известно е, че като бобова култура той живее в симбиоза с грудковите азотфиксиращи бактерии, които обогатяват почвата с азот. Тази особеност на бобовите култури ги прави важен фактор за биологизация на конвенционалното земеделие, а за биологично (екологично) земеделие и дума не може да става без тяхно участие. От в. Фермер

Производството на зрял фасул - закономерно, случайно или неслучайно в колапс?
33129
 

Последни материали
Виж
Водата за пиене на Истанбул свъшва след 85 дни
Конгрес по зелени биотехнологии събра международната научна общност в София
Карантинна опасност – картофен молец
Шумен и Плевен
Главчев разпореди на екоминистерството да се задейства за разрешаване на водната криза
Сушата преди това обаче забавя развитието на посевите с 2-3 седмици
Условията бяха удовлетворителни за есенниците в Украйна през октомври
Приемът ще започне през януари 2025 г.
Готови са критериите за подбор на браншови проекти за обучение на фермерите
Свързани материали
Виж
Водата за пиене на Истанбул свъшва след 85 дни
Конгрес по зелени биотехнологии събра международната научна общност в София
Карантинна опасност – картофен молец
Шумен и Плевен
Главчев разпореди на екоминистерството да се задейства за разрешаване на водната криза
Сушата преди това обаче забавя развитието на посевите с 2-3 седмици
Условията бяха удовлетворителни за есенниците в Украйна през октомври
Приемът ще започне през януари 2025 г.
Готови са критериите за подбор на браншови проекти за обучение на фермерите
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини