В края на януари фонд „Земеделие” ще преведе плащанията на хектар (СЕПП) за останалите 11 245 парцели, които подлежаха на актуално заснемане през есента на миналата година. На страницата на министерството на земеделието са качени всичките 11 245 уникални регистрационни номера (УРН) на терените, за които през декември не бяха преведени субсидиите на хектар.
Тогава държавата отпусна 500 милиона лева на 41 840 фермери, кандидатствали по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) през миналата година. На декар стопаните получиха по 19,8 лв. само по тази схема.
До декември експертите на министерството на земеделието и фонда успяха да приключат с теренните проверки, въз основа на които се доказа законността на исканата помощ.
Само да припомним, че всички части от декларираните площи, попадащи извън границите на допустимия слой за подпомагане „Площи, допустими за подпомагане” се предоставят в *.shp-формат, в точков вид (контролни точки), като за всяко парче извън слоя съответстват точки, носещи информация за площта на целия деклариран парцел.
При излизане от слоя между 1 и 5 дка се поставя 1 контролна точка. При излизане от 5 до 10 дка – се поставят 2 контролни точки.
При излизане от 10 до 50 дка – контролните точки са 3. При излизане от 50 до 200 дка – точките са 4, при разлики от 200 до 500 дка – точките са 5. При излизане от 500 до 1 500 дка – контролните точки са 6. Над 1 500 дка – контролните точки са 7.
От министерството на земеделието припомнят, че на подпомагане подлежат само земеделски площи, заети от обработваема земя, постоянно затревени площи и постоянни пасища или трайни насаждения или смесено ползване като комбинация от посочените категории.
Допустими за подпомагане са и земеделските площи поддържани в състояние, което я прави подходяща за паша или обработване. В съответствие с предназначението на площта трябва да бъде приложена поне една от следните дейности:
1. изораване;
2. дисковане;
3. подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти;
4. почистване и обработка с хербициди.
Земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка до 31 май на годината на кандидатстване и се поддържа максимална височина на тревостоя от 0,5 м.
Неподходящи за подпомагане са земеделските площи, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени.
Не са допустими за подпомагане земеделските площи или тези части от тях, в които недопустими/неземеделски елементи са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м.
Трайните насаждения са в добро земеделско състояние, когато най-малко 70 % от растенията, включени в референтния парцел (физическия блок), са живи (неизсъхнали) и почвената повърхност се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване).
Допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато на тях:
1. има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м (за клек и хвойна - независимо от височината), които са с мозаечно разположение;
2. има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи.
Не са допустими за подпомагане постоянно затревени площи или тези части от тях, за които при проверка на място се установи, че са били изгаряни, освен когато ползвателят на площта представи документ от компетентна структура на Министерството на вътрешните работи за осигуряване на пожарна безопасност, че пожарът е резултат на природно явление или на действия на други лица.
Допустими за подпомагане са следните линейни елементи на заобикалящата среда, които са резултат на човешка дейност и са част от заявената за подпомагане земеделска площ, когато тяхната ширина не надхвърля 2 метра:
1. живи плетове - редици от храсти, понякога с редици от дървета в средата;
2. каменни стени - направени от човека структури от камъни или тухли и строителен разтвор;
3. дървета в редица;
4. дървета в група;
5. синори (полски граници), върху които не се произвежда земеделска продукция;
6. тераси;
7. канавки, включително открити водни басейни за целите на напояването или отводняването;
8. буферни ивици по протежението на водни басейни.
При проверка на допустимите площи проверяващите трябва да са наясно, че извършват проверка на физическия блок зо допустимостта му за подпомагане по СЕПП, т.е. да не бърка проверката с оценка по ПРСР.
От 2010 г. процентът на недопустими за подпомагане площи в рамките на физическия блок не се следи (оценява) и не е част от теренната проверка. Допустимата част на блока се определя географски, чрез слой „Площи, допустими за подпомагане”, а не чрез процента недопустимост.
При извършване на проверката на даден физически блок са възможни следните варианти:
1. Установява се, че всички данни за физическия блок в СИЗП отговарят на наблюдаваното на терен:
• В случай, че контурът на слой „Площи, допустими за подпомагане” съвпада с границите на въпросния ФБл (целия ФБл се обработва и това се потвърждава от проверката) - няма нужда от извършване на измервания. С вградения в GPS фотоапарат се прави поне една „панорамна” снимка на ФБл., на която еднозначно да си личи ситуацията на терена.
• В случай, че липсва контур на слой „Площи, допустими за подпомагане” (изцяло изоставена площ, което се потвърждава от проверката) също няма нужда от измерване. С вградения в GPS фотоапарат се прави поне една „панорамна” снимка на ФБл., на която еднозначно да си личи ситуацията на терена.
• В останалите случаи – наличие както на допустими, така и на недопустими площи, се извършва измерване по преценка на проверяващия. Така например при изключен единичен недопустим обект като сграда или група храсти, което на терен се установява като правилно, също не е необходимо да се извършва измерване. Измерване не е необходимо и в случаите, когато ясно личи че определената граница между допустимите и недопустими за подпомагане площи в наличната база данни на СИЗП съответства на положението, установено на терен. В този случай обаче се правят поне две снимки – едната показваща допустимата за подпомагане площ, втората недопустимата за подпомагане площ. Двете снимки се правят от една и съща точка на заснемане, като за предпочитане е снимките да бъдат направени на границата между двете категории площи, или в близост до границата.
Установява се, че някои или всички от данните за физическия блок според дешифрацията не отговарят на наблюдаваното на терен:
• Начинът на трайно ползване на физическия блок трябва да се промени – новият начин на трайно ползване се отразява в протокола. Прави се поне една снимка с вградения в GPS фотоапарат.
• Има нужда от коригиране границите на физическия блок (изцяло или частично) – прави се измерване и се отразява в протокола какво точно е измерено. Прави се поне една снимка с вградения в GPS фотоапарат.
• Има нужда от коригиране на изключените полигони в него:
− Добавяне на нови, промяна в граници на съществуващи – прави се измерване и се отразява в протокола. Прави се поне една снимка с вградения в GPS фотоапарат.
− Изключване на съществуващи в СИЗП и липсващи на терен изключени полигони – не се прави измерване, отразява се в протокола. Прави се поне една снимка с вградения в GPS фотоапарат.
• Има нужда от коригиране на границите на площите, подходящи за подпомагане – прави се измерване на по-малката като площ територия (допустима или недопустима) и се отразява в протокола. Правят се поне две снимки с вградения в GPS фотоапарат, като от тях трябва да е видна причината за коригиране на границата. Поне по една снимка трябва да е направена съответно на допустимата и недопустимата за подпомагане площ.
• Има нужда от промяна в площите, изключени от допустимия слой:
− Добавяне на нови, промяна в граници на съществуващи – прави се измерване и се отразява в протокола. Прави се поне една снимка с вградения в GPS фотоапарат.
− Изключване на съществуващи в СИЗП и липсващи на терен изключени части от допустимите за подпомагане площи– не се прави измерване, отразява се в протокола. Прави се поне една снимка с вградения в GPS фотоапарат.
• Има нужда от формиране на нов физически блок (напр. ново трайно насаждение) и слой „Площи, допустими за подпомагане” в него – прави се измерване и се отразява в протокола. Допуска се вместо измерване на границите на новия физически блок да се измерят линиите, по които да стане неговото отделяне от съществуващия. Това се отразява в протокола. Прави се поне една снимка с вградения в GPS фотоапарат.
• Има нужда от обединяване на два или повече съседни физически блока и, при нужда, на слой „Площи, допустими за подпомагане” в тях в общ полигон – прави се общо измерване и се отразява в протокола. С вградения в GPS фотоапарат се правят няколко снимки на новообразувания ФБл., от които еднозначно да си личи ситуацията на терена, т.е. снимките е желателно да бъдат направени в близост до вече изчезналите граници. Когато на терен се установи, че не е необходима промяна на външните граници на ФБл – обект на обединяване, може да не се извършва измерване с GPS, като ясно се опише в забележка, че други промени по границите на блоковете освен обединяването им няма. Това не означава, че ако има разлика в обхвата на допустимите за подпомагане площи не трябва да се извърши измерване.
Доколкото обединението рядко ще касае два физически блока от определените за проверка на терен и не е възможно да се използват части от границите на „стари” физически блокове, тогава се налага да се извърши измерване на границата на новия „обединен” ФБл, изключени полигони от него и на полигоните на слой „Площи, допустими за подпомагане” в този физически блок.
Ака физическият блок не може да бъде достъпен и оценен. За да бъде преценен даден ФБл, като недостъпен, проверяващият/проверяващите трябва да са сигурни, че достъпът с високопроходим автомобил до дадения блок е невъзможен, както и че достъпът пеша изисква усилия, които са неоправдани за целите на извършваните теренни проверка.
В тези случаи проверяващите следва да потърсят съдействие от кмета на населеното място (показване на път или начин за достъп до проблемния ФБл). Ако и той не може да окаже такова е редно след като се е запознал с търсената местност да издаде служебна бележка, в която е описана причината за недостъпност до обекта на проверката. Също така проверяващите трябва да направят снимка на терена, до който последно са успели да стигнат, като на същата ясно личи причината, поради която е невъзможен достъпа до дадения ФБл. Ако от мястото, до което е било последно възможно да се стигне има видимост към ФБл, обект на проверка, се правят и панорамни снимки на него.
